.
Деми Мур е актриса, продуцент, режисьор и активист. Филми като „Призрак“, „Неприлично предложение“, „Алената буква“ и „Редник Джейн“ я превръщат в едно от най-разпознаваемите лица в Холивуд.
Съосновател е на организацията с идеална цел Thorn, която разработва технология, защитаваща децата от сексуален тормоз, експлоатация и трафик на хора.
От емблематичните си филмови роди до изключително публичните си връзки, Деми Мур никога не е стояла встрани от светлината на прожекторите.
Автобиографията й, която излез през септември Inside Out разказва историята отвъд клюкарските заглавия.
Докато се издига към славата и минава през някои от най-важните моменти в живота си, Мур се бори със зависимости и травма от детството, която я преследва през годините – всичко това, докато жонглира със стремглаво развиваща се кариера, звездния си статут и отглеждането на трите си дъщери.
В този дълбоко емоционален мемоар тя разказва чистосърдечно за кариерата и личния си живот и разголва бурните отношения с майка си, браковете си, трудностите, с които се сблъква, балансирайки славата с майчинството, и пътя си към откровеността.
Животът никога не е лесен, но е прост.
В нашето общество продължава да битува негативно отношение към жените, които използват своята вродена сила – женствеността, за да постигнат целите си.
Веднъж вкусили парченце от успеха, трябва да сме склонни да продължим да рискуваме, което не е безопасно. Възможността да се провалиш след риска съществува винаги, но е много по-трудно, когато чувстваш, че имаш повече за губене. Имаш повече – губиш повече.
Работила съм през целия си живот, до момента докато не станах майка. Дотогава работата ми беше единственото нещо, чрез което измервах стойността си.
Времето е удивителен балансьор. Ако останеш верен на себе си и продължиш напред, нещата се подреждат.
Мисля, че всички искаме едни и същи неща – да се чувстваме обичани и част от нещо, но имаме и своите вътрешни съмнения, незавимсимо откъде сме…
Всички се появяваме на този свят с желанието да бъдем щастливи.
Родителите ми твърде често са ми казвали, че не съм красива. Това е най-сигурният начин да направите детето си хапливо и нелюбезно.
Винаги са ми казвали, че съм съвсем обикновено момиче. Аз исках да докажа, че и обикновените момичета също могат да постигнат успех.
Докато не заобичате себе си, няма да имате дори най-малката възможност да разкриете потенциала си.
Проблемът е, че повечето хора се страхуват да изпъкнат, да се възползват от шанса да се сдобият със собствена идентичност.
Безпокойте се повече за това, което вие мислите, отколкото за това, какво мислят другите. Това е свободата.
Ако носите някаква нерешена психическа травма в себе си, тогава никакви пари, никакъв успех и слава не могат да я излекуват.
Не позволявайте болката да ви превърне в някой, който не сте!