.
Психичното страдание и клиничната депресия
Най-елементарният начин да разберете дали един човек страда от „клинична депресия“ и има нужда от фармакологична помощ за справяне с нея или болката му е неболестно психично страдание, е като разгледате обстоятелствата в живота му.
В случай, че всичко е относително наред и нямате сериозни проблеми, значи депресията ви е на физиологично ниво и към нея трябва да се подходи медикаментозно.
Но много по-често депресията се дължи на ужасяващите обстоятелства, в които се намира човек – починал е близък, или пък сте безработен, или пък член на семейството ви е сериозно болен, или пък се развеждате, или пък всичките четири накуп, както нерядко се случва в човешкия живот.
В такъв случай имате напълно рационална причина за силно негативния емоционален отговор – затъването в депресия.
Животът често е жесток, на хората се налага да преминават през ужасни трудности, изправят се пред проблеми, чието разрешаване е толкова комплексно и сложно, че изглежда невъзможно.
Негативният емоционален отговор е най-нормалната реакция, когато се стигне до това. А във всеки човешки живот неминуемо настъпва трагедия. Рано или късно. По един или друг начин.
Какво да правим?
Първо вземете решение. Най-важното е да решите какво желаете – да ограничите размера на щетите или да превърнете трагедията в абсолютен Ад. Тук говорим за размери.
Това е решение за действията ви. Дали с постъпките си ще ограничите размера на трагедията или ще спомогнете за нейното разширяване.
Да се надяваме, че не сте човекът, който желае нещастието да се разраства и решите да ограничите размера на трагедията!
Следващата стъпка е да обмислите, изключително внимателно, обхващайки цялата сложност на проблемите пред вас, оглеждайки внимателно всеки възможен вариант за действие, как да ограничите щетите.
От една страна, полезно е да решите какво НЕ бива да правите, за да умножавате страданието /вашето и на околните/. Пасивното решение на проблемите.
От друга страна, е нужно да решите какво МОЖЕТЕ да направите, за да не станат нещата по-зле. Активното решение на проблемите.
За това се изисква голяма вътрешна сила и устойчивост. Изисква се много добро познаване на вашия собствен характер и на хората около вас. Нужен е проницателен поглед към собствените ви недостатъци и отрицателни черти.
Изисква се поемане на отговорност за собственото ви поведение, тъй като само него можете да контролирате.
Оправданията и усещането, че сте жертва на обстоятелствата, няма да доведат до ограничаване на щетите от трагедията. Просто защото не могат.
Направете една крачка встрани и се опитайте възможно най-безпристрастно да погледнете на проблемите. Потърсете съвет от хората, които вече са преживели подобна трагедия! Такива има много. Ако не в обкръжението ви, то в литературата ще намерите безброй.
Помислете как този опит може да ви бъде полезен във вашата индивидуална ситуация!
Помислете какво бихте посъветвали скъп приятел, ако не вие, а той беше попаднал в тази ситуация!
Помислете с какво точно вие самите сте допринесли нещастието да се случи!
Не вдигането на излишен шум помага, а обмислянето с повишено внимание към детайлите.
Да, злото вече се е случило. Позволете си да тъгувате, но след това решете какво можете да направите, за да не му позволите да се разраства. Кое е най-доброто решение, което ще е добро и за вас, и за останалите участници в трагедията.
И ако успеете да направите всичко това, един ден вероятно ще разберете какво е искал да каже Ницше с „Това, което не ме убива, ме прави по-силен“. Защото следващия път, ще ви е много по-лесно да се справите.
Не позволявайте на страданието да се превърне в абсолютен Ад!
Помислете внимателно какво точно искате да имате в повече! Това, което умножавате, от това и ще имате. Това, което храните, това ще расте. Защото:
Който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
