.

Принудата да правим неща, които намираме за глупави и омразни, със сигурност действа деморализиращо.

Ако възложите на един човек безсмислена или контрапродуктивна задача, това ще го обезсърчи, ако има поне малко здрав разум, и ще го остави почти без желание да изпълни поставената задача.

Защо ли? Защото всяка частица от съществото на човек се бунтува срещу тази принуда. Когато правим нещо, то е, защото го намираме за важно, съпоставяйки го с всички останали неща, които са важни.

Онова, което намираме за ценно, по нашите разбирания, е достойно за преследване и саможертва. Именно това, че го смятаме за ценно, ни мотивира към действие, независимо че въпросното действие може да е трудно и опасно.

Когато от нас се изисква да правим неща, които намираме за глупави и омразни, ние сме принудени да действаме в разрез с ценностната си система, която ни мотивира да вървим напред и ни предпазва от вероятността да се предадем на ужаса и объркването.

„Бъди на себе си във всичко верен” – казва Полоний в пиесата „Хамлет” на Шекспир. Това „себе си” – душата в нейната цялост – е всъщност нашият Ноев ковчег. И когато се разрази бурята и придойдат водите, той ни дава убежище.

Да вървим срещу повелите ѝ – срещу фундаменталните ѝ убеждения, – е все едно да насочваме кораба на живота си към плитчините и към сигурна гибел.

Да действаме в разрез с предписанията на тази фундаментална вътрешна същност, значи да мамим в играта, която играем със себе си, да изпитаме пустотата на предателството и след това да преживеем загубата, която неизбежно ще ни споходи.

Вярвам, че между малкото добро, което всеки от нас върши, и всеобхватното проявление на доброто в света е налице много по-тясна зависимост, отколкото си представяме. Вярвам, че и със злото е същото.

Всички ние носим много по-голяма отговорност за състоянието на света, отколкото допускаме или сме склонни да допуснем.

При липсата на постоянна бдителност обществото върви към упадък. Буренът на тиранията израства бавно и ни кара да отстъпваме със сравнително малки крачки. Но всяко отстъпление отъпква пътя към следващото.

Всяко предателство към съвестта, всяко премълчаване (въпреки че е непоносимо да си мълчим) и всяко удобно оправдание отслабва съпротивата и подготвя почвата за следващия рестриктивен ход.

Това се отнася особено за онези крайно напористи хора, които се опиват от придобитата власт –  а такива винаги се намират.

По-добре да се събудите и да излезете напред, докато цената за това е сравнително ниска – и може би докато потенциалната награда все още не се е изпарила.

По-добре да излезете напред, преди възможността да го сторите да е безвъзвратно загубена.

За съжаление, хората много често действат против съвестта си – дори да са наясно с това – и тогава адът започва да настъпва крачка по крачка, предателство след предателство.

Трябва да знаете, че хората рядко се противопоставят на онова, което знаят, че е нередно, дори последствията от това противопоставяне да са сравнително леки.

В случай че се стремите да водите морален и смислен живот, помислете върху следния въпрос: ако не възразявате срещу дребните прегрешения към съвестта си, мислите ли, че ще проявите съзнание и ще спрете, когато прегрешенията станат сериозни?