.

„След свършека на света ще оцелеят само хлебарките… и Лайза Минели“. И тя наистина е от рода на оцеляващите. Има две операции на бедрата, три – на колената. Преживява двойна пневмония и счупване на гръбначния стълб. След операцията за махане на полипи върху гласните й струни през 1997 г. не може да пее в продължение на 18 месеца.

През 2000 г. заболява от тежък вирусен енцефалит, който развива след ухапване от комар и след който й предсказват, че ще остане на количка. Учи се отново да ходи и да говори. Взема уроци по пеене и танци всеки ден и успява да се възстанови. Връща се на сцената през 2001 г.

През 2012 получава наградата „Ела Фицджералд“ на Световния джаз фестивал в Монреал.

Лайза Минели е сред малкото артисти печелили всичките четири най-престижни награди „Оскар“ (за кино), „Еми“ (за телевизия), „Грами“ (за музика) и „Тони“ (за театър).

Винаги съм била романтично малко момиченце. Винаги съм обичала песни, в които се разказват истории. Истории за разбити сърца или жертви в името на любовта. За мен те са като поезия. Музиката, която изпълнявам, мюзикълите, в които участвам, ми помогнаха в много от тежките моменти в живота ми.

Аз не съм добра певица. Просто знам как да представя една песен.

Мечтай. Позволи на ума си да види местата, които искаш да посетиш. После мисли целенасочено за това, планирай и се възползвай от възможностите. И не слушай никой, който не знае какво е да мечтаеш.

Обожавам да откривам таланти. Хубаво е да насърчаваш хората. Всяка вечер публиката ме насърчава. Аз просто предавам усещането нататък…

Важното е да вдигнеш ръка. Да не се криеш, да не се преструваш на някой друг. Просто вдигни ръка – това е най-доброто, което можеш да направиш.

Съжалението за миналото и страха от бъдещето могат да те убият.

Не спирай да се движиш… или ще животът ти ще спре. Посещавам курс по танци всяка сутрин – това е добър начин да останеш силен. Харесва ми да се чувствам здрава.

Ходя бързо. И винаги съм в движение. Винаги преследвам някаква цел. Мерилин Монро ме научи на това.

Мисля, че най-великият дар, който можеш да дадеш на някого, е гледна точка. Вярвам, че, ако си запазил лош спомен за нещо, просто трябва да промениш това, като смениш гледната точка.

Трябва здравата да се потрудиш. Но първо трябва да го поискаш, а след това да помечтаеш.

Напълно се убедих, че поведението ни в зряла възраст 90 % зависи от обстоятелствата, които ни дебнат от засада в ранното детство.

Имам тънък усет за музика, дрехи, литература и много други неща. За всичко,но не и за мъжете. И кой е виновен за това? В определен смисъл моето детство, което премина като приказен сън. Вярвах, че ще срещам прекрасни принцове на бели коне. Конете наистина бяха великолепни, но не и принцовете, които ги яздеха…

Ако Бог ме е лишил от възможността да имам дете, значи има причина за това. И едва ли има нужда да се намесвам в Божиите дела. А майчинският си инстинкт насочих на друго място – вече много години помагам на деца с мозъчни травми и проблеми. И това ми харесва.

Загуба на време е да седиш и да мислиш какво е трябвало да направиш или да не направиш. Такова е отношението ми към размисли в стил „Ами ако…“. Какво „ако“?! Нещата са такива, каквито са. Животът е такъв, какъвто е. Така разсъждавам и се опитвам да изживявам всеки ден пълноценно и за самия него.

Според някои хора реалността е депресираща. Според обаче реалността е нещо, над което можеш да се издигнеш.

На този свят всичко е възможно. Истински вярвам в това.

Вярвам, че хората, които имат проблем с пиенето, отиват в Рая, защото на Земята вече са минали през ада.

Мъжката гей общност като че ли наистина много си пада по жени изпълнители. Може би заради самите песни. Хомосексуалните мъже са по-отворени да изразяват чувствата си. А и имат добър вкус!

Пушенето е една от водещите причини за всички статистики.

Реших, че съм против скъпите бижута. И всички, които имам, са фалшиви. Не виждам причина да имаш истински диаманти. Хората, така или иначе, си мислят, че са истински.

През половината време се чувствам сякаш съм на 12. През останалото време – сякаш съм на 80. Така че, предполагам, трябва да съм някъде по средата. И се чувствам прекрасно! Здрава съм, а това е най-важното.

Когато някой ме попита: „Вече си правила всичко. Ако в този момент можеше да направиш нещо, както щеше да е то?“, аз отговарям: „Отново бих направила всичко. Но по-добре“.