.
Че Миряна Башева е сред най-добрите съвременни български поети е ясно на всички, запознати с творчеството й.
Но това, което е успял да постигне Петър Чернев чрез музиката и изпълнението на стихотворението „Заклинание“, не може да остави нито едно туптящо сърце недокоснато.
Песента печели трета награда на фестивала „Златният Орфей“ – 1975г.
Същата година се представя и в международния конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с наградата на ОС – Бургас.
45 години по-късно затрогващото му изпълнение продължава да предизвиква сълзи.
ЗАКЛИНАНИЕ
Не тъгувай, моя обич първа и последна.
Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам.
Не умирай, моя мъко, мъко ненагледна.
Няма да те дам, няма да те дам.
Тихо стъпвай, моя обич, тихо влез при нея,
превърни денят във вечер и нощта – във ден.
Дай ѝ снежен мраз през юли, януарска жега,
както правиш с мен, както правиш с мен.
Почернѝ я, моя мъко, бял ден да не знае,
изсуши я с огнена ръка!
Не жали я, моя мъко, мен жалѝ – така е,
с мене е така, с мене е така.
Не тъгувай, моя обич първа и последна.
Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам.
Не умирай, моя мъко, мъко ненагледна.
Няма да те дам, няма да те дам.
Почернѝ я, моя мъко, бял ден да не знае,
изсуши я с огнена ръка!
Не жали я, моя мъко, мен жалѝ – така е,
с мене е така, с мене е така.
