.

Никога не бива да се чувстваш виновен, че отстраняваш отровни хора от живота си. Няма значение дали това е роднина, романтичен интерес, работодател, приятел от детинство или нов познат – не бива да правиш място за хора, които ще ти причиняват болка, или ще те карат да се чувстваш дребен и незначителен.

Едно е, ако човек осъзнава своето поведение и прави усилие да се промени. Но, ако човек не зачита чувствата ти, пренебрегва границите ти и продължава да те третира по зловреден начин, трябва да си върви…

Не всички токсични хора са жестоки и незаинтересовани. Някои от тях много ни обичат. Много от тях имат добри намерения.

И повечето са токсични за нас, защото техните нужди и начин на съществуване ни принуждават да правим компромиси със себе си и с щастието си. Те не са по природа лоши хора, но не са и точните хора за нас.

И колкото и да е трудно, трябва да се отдалечим от тях. Животът е достатъчно труден и без да стоим с хора, които ни натоварват и колкото и да ни е грижа за тях, не можем да се саморазрушаваме заради някой друг.

Трябва да направите добруването си приоритет. Дори и това да означава да скъсате с някого, за когото ви е грижа, да обичате някой от семейството си от разстояние, да се отдръпнете от приятел или да излезете от ситуация, която е болезнена – имате пълното право да си тръгнете и да създадете по-здравословно пространство за себе си.

Не е нужно да бъдеш това, което другите искат да бъдеш. Няма нужда да бъдеш интересен, сговорчив или забавен. Не бива да забавяш крачка, да снишаваш глас, или да криеш чувствата си.

Не е нужно да бъдеш нищо друго освен това, което е твоята истинска същност, и не бива да губиш времето и енергията си за да убеждаваш хората, че си струва да бъдеш около тях. Точните хора сами ще го разберат.

Те ще те уважават и приемат, без да те карат да правиш компромиси с това, което си. Няма нужда да си общителен, или спонтанен, или социализиран.

Няма нужда да си красив, или втален, или атрактивен по чиято и да е дефиниция. Животът е твърде къс, за да оставиш място в него за който и да е, който се отнася с теб другояче.

По-голямата част от живота си съм прекарал в опит да се свия. Да стана по-малък. По-тих. По-слабо чувствителен. По-малко упорит. По-малко нуждаещ се.

Защото не исках да бъда в тежест. Не исках да бъде „твърде много“ или да отблъсна хората. Исках хората да ме харесват. Исках да бъда обгрижван и ценен. Исках да бъда желан.

Така че в продължение на години аз жертвах себе си, за да направя другите хора щастливи. И години наред страдах.

Но се уморих да страдам и приключих с това да се свивам. Не е моя работа да променям това, което съм, за да се превърна в нечия друга идея за ценно човешко същество.

Аз съм ценен. Не защото другите хора мислят така, а защото съществувам, следователно имам значение. Моите мисли имат значение. Моите чувства имат значение. Моят глас има значение.

И със или без нечие одобрение или позволение аз ще продължавам да бъда този, който съм, и ще говоря моите истини. Дори и това да ядосва хората. Дори и да ги кара да се чувстват неудобно. Дори и да изберат да си тръгнат.

Отказвам да се свивам. Аз избирам да заема мястото си. Аз избирам да почитам чувствата си. Аз избирам да си позволя да отговоря на своите нужди.

Знам, че има моменти, в които се чувстваш, сякаш си в тежест. Моменти, когато се питаш дали за другите нямаше да е по-добре без теб. Моменти, когато се питаш дали за теб нямаше да е по-добре, ако си някой друг. Някой по-малко натрапчив. По-малко чувствителен. С по-малко думи. По-приемлив за останалите. По-поносим. Някой по-лесен.

Знам, че е трудно да заглушиш гласа, който настоява, че в теб има нещо нередно, но въпреки това трябва да повярваш, ти не си в тежест.

Трябва да повярваш, че заслужаваш да бъдеш тук. Не е нужно да се смаляваш или да изчезваш заради другите. За да ги накараш да се почувстват добре.

Ти имаш право да бъдеш огромен и шумен, и забележим. Имаш право да си досаден, безпардонен и враг на всички шаблони.

Имаш право да използваш гласа си, да изричаш своята истина.

Но най-вече имаш право да заемаш пространство. Не въпреки себе си, а заради себе си. Защото може невинаги да си даваш сметка, но в теб има много прекрасни неща, в теб има много, което да дадеш на света.

Теб те има и следователно си важен. Дори когато се противиш. Дори когато си труден. Дори според някои да си в тежест – ти си достатъчен и си важен.

Нямате нужда от ничие внимание или одобрение, за да се чувствате достатъчно добре. Когато някой ви отхвърля, изоставя или ви съди, всъщност не става дума за вас.

Става дума за него самия и неговите несигурност, ограничения и нужди, които вие не сте длъжни да превръщате в свои.

Вашата стойност не е зависима от това дали другите ви приемат – тя е нещо присъщо на всеки. Вие съществувате, следователно имате значение.

Позволено ви е да дадете глас на мислите и чувствата си.

Позволено ви е да повярвате в истината, че това, което сте, е напълно достатъчно. И ви е позволено да премахнете от живота си всеки, който ви кара да се чувствате по друг начин.

Никога не трябва да се променяте, за да удовлетворите някой друг.Не дължите на никого комфорт и не сте длъжни да сте привлекателни за когото и да било.

Ако някой има проблем с човека, който сте, или начина, по който представяте себе си, това е негов проблем, не ваш. Вие не трябва да възприемате преценката на другите. Не е лесно.

Всъщност може и да е едно от най-трудните неща, които всеки един от нас трябва да опита. Но това е важно.

Вие не живеете собствения си живот заради другите.

Трябва да правите това, което чувствате правилно за себе си.

И повече от всичко друго трябва да направите щастието си свой приоритет.