.
Понякога Съдбата избира хора, които нямат нищо общо един с друг и преплита пътищата им чрез възможно най-неестествените ситуации, но замаскирани така, че да изглеждат възможно най-естествени.
Избира ги и провокира чувствата им, влюбва ги, кара ги да бягат в една посока…
Създава ситуации на страх или болка и успява да прегърне хора, които дори не знаят имената си.
Достатъчно е да се осъзнае, че човекът, с когото си се сблъскал днес на тротоара, с когото си стоял на опашка в магазина, някой ден може да бъде единственото ти спасение. И никога не може да знаеш името на твоето спасение.
Тогава разбираш стихийността на живота.
Тогава разбираш, че и ти можеш да бъдеш нечие спасение, а когато го разбереш, Съдбата вече те е избрала…
Животът е поразително точна система, която води хората в точното време и място, за да се случи нещо.
Дори да си мислим, че нищо не се е случило, това няма значение.
За света е достатъчно присъствието ти на определено място, което веднага означава – отсъствието ти на всички останали възможни места.
Места, на които със сигурност някой ще има нужда от теб, а теб няма да те има. И нещо се случва.
Няма вариант, в който „Нищо не се случва, благодарение на мен.”.
И често забравяме колко може да бъдем важни за някого, дори и непознат да е той.
