.
Сьорен Киркегор е датски философ и теолог от 19 век, често посочван като първия философ-екзистенциалист.
Голяма част от философските му разсъждения са свързани с религиозни проблеми като същността на вярата, институциалността на църквата, християнската етика и теологията.
Заради това, Киркегор понякога е определян като християнски екзистенциалист (в противоположност на екзистенциализма на Жан-Пол Сартър или пра-екзистенциализма на Фридрих Ницше, и двата основани на силна атеистична основа.
Киркегор бива интерпретиран като екзистенциалист, нео-ортодоксист, постмодернист, хуманист, индивидуалист и прочее, той прекосява границите на философията, теология и литература, за да се превърне в една от най-значимите фигури на съвременната хуманитарна мисъл.
За Киркегор истинската индивидуалност се нарича егоизъм. Да осъзнаем своя истински „аз“ е нашата истинска задача и усилие в живота; това е нравствен императив така, както и подготовката за истинско религиозно разбиране.
Индивидите могат да съществуват и на нива под истинския егоизъм. Ние можем да живеем например просто в понятията на нашите удоволствия; нашето моментално задоволяване на желания, предразположения или безумия. По този начин се носим без посока и цел. За да имаме посока, трябва да имаме цел, която дефинира за нас смисъла на живота.
За Киркегор индивидът е особен с това, че за него няма абстрактна формула или дефиниция, която може някога да се приложи.
Включването на индивид в група или класифицирането му като просто представител на вида намалява истинското значение на индивидите.
Това, което философите или политиците се опитват да правят, е да категоризират и класифицират индивидите по групова характеристика, вместо по индивидуални разлики.
За Киркегор тези разлики са това, което ни прави такива, каквито сме.
Животът може да бъде разбран само отзад напред, но се живее обратно.
Всеки човек трябва да носи с достойнство съдбата си – с викове и вопли не можем да я променим. Приемем ли я такава, каквато е, увеличаваме шансовете си да я направим по-добра.
Функцията на молитвата не е да повлияе на Бог, а да промени представата на този, който се моли.
Хората изискват свобода на словото като компенсация за свободата на мисълта, която рядко използват.
Животът не е проблем, който да бъде решаван, а реалност, която да бъде преживяна.
Нищо не е по-страшно от празните приказки.
Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш. Смей се над безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги – пак ще съжаляваш; независимо дали се смееш или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не ѝ вярвай – пак ще съжаляваш; независимо дали ѝ вярваш или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси – пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.
Има два начина да бъдеш заблуден – да вярваш в това, което не е вярно или да не вярваш в това, което е вярно.
Най-разпространената форма на отчаяние е да не бъдеш такъв какъвто си.
Нещастен е този, който е отхвърлен от самия себе си.
Любовта е израз на този, който обича, а не на този, който е обичан. Хората, които си мислят, че могат да обичат само тези, които решат, не обичат изобщо. Любовта разкрива истини за човека, които другите не виждат.
Поеми риска и загуби! Непоемайки риск, ти вече си загубил.
Скуката е в корена на всички злини.
Трудно е да вярваш, защото е трудно да се подчиняваш.
Тиранът умира и неговата власт свършва; мъченикът умира и неговата власт започва.
Много от нас преследват удоволствието с такава скорост, че често го подминават.
На дъното на враждата между непознати се крие безразличие.
Под прикритието на леко почервенялата буза се крие пламъка на сърцето.
Който се е научил да се тревожи по правилен начин, той е научил основното.
Не е никакво изкуство да прелъстиш едно момиче, щастие е обаче да намериш момиче, което си заслужава да бъде прелъстено.
Що се отнася обаче до любовта, в това отношение бих искал да мога да се наслаждавам на своята свобода, истински да следвам порива на сърцето си. Любовта не обича сериозността, тя изисква лекотата и прелестта на естетичното.
Човек обича много пъти и всеки път отрича валидността на предишния път, като по този начин се потвърждава истинността на съждението, че човек обича само веднъж.
Целувката е символично действие, което губи всякакво значение, ако чувството, което трябва да изрази отсъства.
Защо да се опитваме да си спомним минало, което не можем да превърнем в настояще?
Щастието е най-доброто скривалище от отчаянието.
От всички измамници се страхувай най-много от себе си!
Древен философ е казал веднъж, че ако човек точно записва всичко, което е преживява, той ще се превърне във философ.
