Мишел Монтен смята, че животът и Смъртта са тясно преплетени.

„Смъртта на едно нещо дава живот на друго. По същия начин, както плачем пред смъртта, ние сме плакали и при раждането си — същите усилия ни е коствала появата на този свят, по същия труден начин сме отхвърлили от себе си предишната обвивка. Онова, което става само веднъж не трябва да бъде мъчително. Има ли смисъл така дълго да трепери човек пред нещо, което протича толкова кратко! Все едно — и дългият, и краткият живот завършват със смърт. Животът, бил той дълъг или кратък, няма никакво значение за тези, които вече не съществуват.“

Много често Монтен посочва, че „вашето битие, на което се радвате е разделено еднакво между живота и смъртта. Денят на вашето раждане ви води към живота толкова, колкото и към смъртта.“

Този живот от ръка на ръка помежду си предават смъртните люде тъй, както бегачите факла горяща.“ – Лукреций. За природата на нещата. II, 76 и 79

Монтен е убеден че всеки преживян от вас миг вие открадвате от живота, той е за сметка на живота.

„Непрекъснатото дело на вашия живот е непрекъснатото изграждане на смъртта. Пребивавайки в живота, вие пребивавате в смъртта, защото смъртта ще остане след вас само, когато напуснете живота. Или, ако по̀ ви харесва — вие ставате мъртви след живота, ала живеейки вие умирате.“

Човек, знаейки за смъртта, която го очаква, трябва да вземе максимума от живота.

„Ако сте съумели да извлечете от живота достатъчно полза, вие сте му се наситили; идете си доволни от това!“

„И като сит сътрапезник живота защо не напуснеш“ – Лукреций. III, 938

Според Монтен, животът сам по себе си не е нито добро, нито зло.

Той е вместилище и на едното и на другото в зависимост от това в какво сте го превърнали.

Много често стойността на живота не се измерва с неговата продължителност, а с това как сте го използвали.

„Някой е живял дълго, но малко. Не се бавете, докато сте тук! Не числата на годините, а вашата воля определят продължителността на живота ви.“

Човек трябва да не се поддава на дълбоки страсти нито по отношение на живота, нито по отношение на смъртта.

„За да създам у вас умереност — нито да се отвращавате на живота, нито да бягате от смъртта, аз съм направил вкуса и на едното, и на другото умерен — колкото сладък, толкова и горчив.“

Човек не трябва да забравя, че живеейки той постепенно умира.

„Но животът, водейки ни за ръка, привеждайки ни леко и неусетно по наклонената плоскост, малко по малко, стъпка по стъпка, ни довежда до това жалко състояние, заставяйки ни да свикнем с него. Така ние не усещаме никакво душевно сътресение, когато младостта умре в нас; а това всъщност е смъртта.“

В крайна сметка изучавайки, връзката живот — смърт, Монтен стига до извода, че „съдейки за живота на другите, аз винаги гледам как той завършва. Изучавайки своя живот, стигам до извода, че той трябва да завърши добре, т.е. спокойно и незабелязано.“

Така човек постепенно отива към смъртта, изтощен от продължителния път на живота.

Валери Динев 
„Животът“, 1999

Валери Динев е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чете курс по философска антропология. Специализирал е в САЩ, Германия и Англия. Автор е на книгите „Модели на човешкото поведение“ (1993), „Философска антропология“, 1-4 част (1995-2007), „Страхът: философско-антропологичен анализ“ (1996), „Животът“ (1999), „Въведение в практическата философска антропология“  (2009).