.

По средата на лекция в университет, един от студентите, неочаквано попитал преподавателя:

– Знаете ли, как се ловят диви прасета?

Преподавателят помислил, че това е шега и очаквал забавен отговор.

Младежът отговорил, че това не е шега и сериозно започнал изложението си:

– За да хванете диви прасета, първо локализирайте място в гората, където обикновено отиват дивите прасета, а там ежедневно поставяйте, малко царевица на земята.

И така, дивите прасета идват всеки ден, за да ядат „безплатна“ царевица и когато свикнат да идват ежедневно, изграждате ограда от едната страна, около мястото, където са свикнали да ядат…

Когато свикнат с едната страна на оградата, те отново се връщат да ядат царевицата, а ти изграждаш друга страна на оградата…
Отново свикват и отново се хранят.

Строите оградата наоколо, малко по малко, докато монтирате и четирите страни на оградата около прасетата.

Накрая монтирайте врата от последната страна.

Прасетата, вече са свикнали с лесната царевица и оградата, и така започват да идват сами в ограждението.

Така е, докато затвориш портата и хванеш цялата група.

Толкова просто, стъпка по стъпка, докато прасетата в последната секунда, не загубят свободата си.

Започват да тичат в кръг, около оградата, но вече са в затвора.

След това, започват да ядат лесната и „безплатна“ царевица.
Толкова свикват, че забравят как да ловуват за себе си и затова приемат робството. Те дори показват благодарност, към похитителите си и поколенията с радост отиват в кланицата.
Дори не се притесняват, че ръката, която ги храни, е същата, която ги убива.

Младежът казал на преподавателя, че точно това, се случва в неговата страна, неговата провинция, неговия град, с неговите хора.

Популистките правителства, в диктаторските си проекти, скрити под „демократичната“ мантия, достатъчно дълго хвърляха „безплатна“ царевица, за да постигнат систематична кротост.

И всяко ново правителство, маскира като „социални програми′′ своята милостиня. Дават пари, които вадят от джоба на самия работник, изпълняват мисии, планове, индулгенции, закони за „защита“, субсидии за всичко, неоправдани експроприации, програми за „социални помощи“, партита, панаири или фестивали, униформи, хляб и цирк, „безплатен транспорт“, уж „ГРАТИС“!

Всичко това, „безплатно“ ни се предлага от такива измамници, маскирани като политици, които изпълват с щастие народ, лошо свикнал с лесни и ′′безплатни′′ царевични трохи.

Те крадат способността ни да бъдем критични, мислещи и предприемчиви.

Обаче разбира се, нищо не излиза „безплатно“.
Няма такова нещо, като „безплатен обяд“!

И накрая, ако осъзнавате, че цялата тази прекрасна държавна „помощ“, е проблем, който се противопоставя на бъдещето на демокрацията във вашата страна – моля споделете това съобщение.

Или пък кръстосайте ръце, яжте царевица и очаквайте убийството.

Илиян Маринов