.

След като два пъти престоява в затвора по присъда за разпуснатост и пoквaрa, красивият млад маркиз Дьо Сад, лейтенатски управител на четири кралски провинции, е принуден да пренасочи своето търсене на странни наслади от Париж в наследствения си замък в Южна Франция.

Когато пет марсилски пpoститyтки го обвиняват, че се е опитал да ги подложи на противоестествени тeлесни отношения, неговата тъща успява да се сдобие с кралска заповед, която без съд го обрича на постоянен затвор. През 1777 г. тя урежда затварянето му за дванайсет и половина години.

В килията той се превръща в плодотворен писател, автор на конвенционални, но и на разюздани произведения. Френската революция го освобождава, а Учредителното събрание отменя кралската заповед за затварянето му. Занапред той е гражданинът Сад, памфлетист и оратор, превърнал се в жива легенда, затова че по време на затварянето си подстрекава към завземане на Бастилията.

През 1801 г. е преследван от цензорите на Наполеоновия режим под претекст еpoтичния роман „Жюстин“, а всъщност заради язвителен памфлет срещу Наполеон и Жозефина.

Обявен е за опасно луд и е интерниран в приют в Шарентон. Тамошният директор му разрешава да поставя пиеси, в които той често избира да изпълнява ролята на отрицателен герой.

Умира по време на заточението си.

Хората се женят само когато не знаят какво правят или когато вече не знаят какво да правят.

От кокетката можеш да се защитиш, но от тайната развратница – никога.

Никога не причинявайте по­-силна болка от тази, която сами не бихте приели от чужди ръце!

Щастието не e в наслажденията, а в желанието – то значи да разрушиш всички прегради по пътя към неговото изпълнение.

Безсърдечността на богатите узаконява глупавото поведение на бедните.

Просто е невероятно как бързо и лесно жената усвоява идеите на онзи, който прави любов с нея.

По­-силният винаги намира за справедливо онова, което слабия счита за несправедливо.

Хората осъждат чуждата страст, забравяйки, че философията пали огън от техните страсти.

Там, където хората ще бъдат равни, където няма да има никакви различия, щастието никога няма да може да съществува.

Аз ценя нашите отношения, защото те са основани на чист егоизъм, а такава връзка трае вечно.

Моят начин на мислене не ми донесе нещастия. Причина за тях станаха мислите на другите.

Нищо не въодушевява повече от първото безнаказано престъпление.

Не съществува нито един жив човек, на когото да не се е прищяло да поиграе на деспот, особено ако има твърд характер.

Ревнивците съвсем не ги движи любовта към жените, а страхът от унижението, което могат да изпитат заради тяхната изневяра.

Единственият начин да заставиш жената да обича е да я измъчваш – по­-надежно средство аз не зная.

Няма нищо по-­опасно от отхвърлена жена.

Порокът е роден от пресищане.

Не съществува порок, за който да не се намерят почитатели.

Предвкусването на щастието разхубавява девойката.

Нищо не провокира размишлението така, както нещастието.

Красотата – явление просто и понятно, а грозотата – нещо необичайно. Извратеното въображение винаги предпочита немислимото и чрезвичайното, а не простото и обичайното.

Когато човек започне да се оправдава за своите постъпки, той престава да бъде добродетелен.

Убеди останалите да ти се доверят – и си победил.

Най-­мощният афродизиак – това е властта над останалите.