.
Сергей Довлатов (1941–1990) е роден в семейството на театрален режисьор и актриса. Следва филология, после служи три години в охраната на трудово-поправителните лагери в Коми АССР.
Наборът на първата му книга е унищожен по разпореждане на КГБ. От 1978 г. живее в Ню Йорк, редактира либералния емигрантски вестник „Новый американец“, сътрудничи на „New Yorker“ и води програма по радио „Свобода“.
Издава 11 книги, сред които „Соло на уъндърууд“, „Компромисът“, „Зоната“, „Куфарът“.
Талантът е като похотта… Трудно е да се скрие. Още по-трудно се симулира.
Ясната истина противостои на лъжата. Дълбоката истина противостои на друга истина, не по-малко дълбока.
Мълчанието е огромна сила. Трябва да се забрани, като бактериологично оръжие.
Истинското мъжество се състои в това да обичаш живота, знаейки за него цялата истина.
Порядъчен човек е този, който прави гадости без удоволствие.
Мисля, че при любовта въобще няма размери. Има само да или не.
Толкова четох за вредата от алкохола. Реших завинаги да се откажа да чета.
На чужд език губим осемдесет процента от нашата идентичност. Ние губим способността да се шегуваме иронично. Само това ме ужасява.
Безкористните лъжи не са лъжи, те са поезия.
Безумие е да живееш с мъж, който не си тръгва само защото е мързелив…
Да си ревнив е да отмъщаваш за грешките на другите.
Оскъдността на мисълта създава легиони от хора с еднакви мисли.
При едни има мисли. При други единомишленици…
Геният не е враждебен към тълпата, а към посредствеността.
Има мнение, че бракът на границата на развода е най-трайният.
Пиянството е доброволно безумие.
На света съществуват точни науки. А значи, съществуват и неточни. Сред неточните, аз мисля, че първо място заема филологията. Така се превърнах в студент по филология.
Ако дадете творческа свобода на петела, той все така ще си кукурига.
Няма по-голяма трагедия за мъжа от пълното отсъствие на характер.
Главното в книгата и в жената не е формата, а съдържанието.
Бях болен в продължение на три дни и това прекрасно се отрази на здравето ми.
Бедността е вродено качество. Богатството също. Всеки избира това, което повече му харесва. И колкото и да е странно, мнозина предпочитат бедноста.
Най-голямото нещастие в моя живот е гибелта на Ана Каренина.
Противоположно на любовта не е отвращението. И даже не е равнодушието. А лъжата. Съответна антитеза на омразата е истината.
Ние сме това, което чувстваме.
Америка не е рай. Но ако е ад, то е най-добрият.
Аз знам, че свободата е философско понятие. Мен това не ме интересува. В края на краищата, робите не се интересуват от философията. Иди където искаш – ето това е свобода!
Само посредствеността е застрахована срещу неуспехи.
Любовта е свобода. Докато вратите са отворени всичко е нормално. Но ако вратите са заключени отвън – това е затвор.
Винаги е много по-лесно да напуснеш, отколкото да останеш…
Снобизмът е единственото растение, което разцъфва даже в пустиня.
Враждата е бивше приятелство.
Ако живееш неправилно, рано или късно нещо ще се случи…
Хората обичат не честните, а добрите. Не смелите, а чувствителните. Не принципните, а снизходителните. Иначе казано безпринципните.
Парите, да речем, бързо свършват, самотата – никога…
Животът се простираше около огромно минно поле. Аз се намирах в центъра.
Формално аз бях пълноценна творческа личност. Фактически пребивавах на границата на душевното разстройство…
Кошмарът и безнадежноста още не са най-лошото. Най-ужасното е хаосът…
Въобще не забелязах, че упадъкът е много по-стремителен от прогреса. Освен това, прогресът има граници. Упадъкът е безграничен…
Аз исках да продам душата си на дявола, а се получи така, че я подарих.
Чарът, както е известно, уравновесява всички пороци.
Повечето хора считат за неразрешими тези проблеми, решението, на които малко ги устройва.
Убедил съм се, че всяка мисъл на влюбения бедняк е престъпна.
Убеденоста в своята правота не е доказателство.
Единственият честен път е пътят на грешките, разочарованията и надеждите. Животът е откриване чрез собствен опит на границите на доброто и злото… Други пътища не съществуват…
Един истински бизнесмен знае как да рискува и да загуби. В момента на провал запазва присъствие на ума. А в случай на късмет – още повече.
Раят е по същество това, от което сме лишени.
Отчаянието е по-лошо от скръбта. Защото мъката е вид съзерцателен духовен опит. Отчаянието е сън на душата…