Няма по-смешно зрелище от човек, претендиращ да е нещо, което не е

.

Има неща, които изглеждат, и други, които са.

Не е лесно, но е полезно да се различава правилно привидността от същността.

Възможно ли е да се отличи честната критика от злобното заклеймяване, възмущението от гнева, презрението от омразата, обоснованото отхвърляне от ревността?

Разликата в тези прояви може да се направи единствено от тъканта на душата, защото действието винаги е механично, но е свързано със суверенната сила, вдъхваща му живот.

Така онова, което при един достоен човек е открито негодувание, при недостойния може да бъде безсилен изблик на гняв.

Всичко се свежда до игра на намерения.

Няма по-смешно зрелище от човек, претендиращ да е нещо, което не е.

Обричайки се на лицемерие и на лъжа, той се изселва от самия себе си, за да се лута до края на живота си из една фалшива вселена, откъсната от реалността и лишена от съдържание.

Не е никак лесно задължението да се живее достойно.

Всеки сам създава личността си и й придава правдоподобност и извисеност.

Това предполага един постоянен отказ от облаги, поднесен на олтара на етиката – нещо като fair play на духа.

Разбира се, изглежда много по-съблазнително да парадираш с някаква престорена етика и да играеш подло оттатък парапета на видимото.

Много са злините в нашето общество и много са решенията, които се предлагат във възможно най-широкия от векове насам размах на фриволности.

Но ако има една същностна крачка, която може да се направи към възвръщане на достойнството и самоуважението на вида ни и може да сложи край на злокобният култ към привидното, това е именно етиката.

Но в какво се състои тя?

Преди всичко в автентичността. А какво е автентичността?

Това е прозрачността на духа – истината.

Не бива да има разминаване между мислите, думите и делата.

Не може да се живее, мислейки по един начин, говорейки по друг и действайки по трети.

Тук трябва да споменен също и ненасилието, като етичен стил на живот.

Няма етика е в измамно меките форми, в които някои крият своя страх да поемат отговорността и да отстояват принципите.

Ненасилието изисква най-голяма храброст, защото предписва да не се отстъпва от твърдостта на критериите и позициите дори и пред несправедливост, нежелание за компромис или провокация.

За мнозина ненасилието днес се свежда до мода, до един вид естетически въпрос. Но който разбира добре за какво става дума, е наясно, че нещата отиват много по-далеч.

Това е резултат от една ековизия, в която нищо и никой не се възприема като изолиран от останалото, нито пък би могъл да бъде съден, осъждан или разгромен извън контекста на общото.

Ненасилието е мъдростта да развържеш възлите пред натиска на стихията, вместо в яростта си да скъсаш въжето.

В крайна сметка въздържанието е добродетелта, която смирява страстта и овладява мощния напор на желанията.

Ако те не се сдържат, цялата етика става фиктивна.

Всеки е подвалстен на пламенните импулси. Техните тъмни и примитивни корени се крият в дълбините на подсъзнанието.

Тази власт, която ни връхлита и се стреми да ни хване и обсеби, трябва да бъде овладяна чрез метода на отхвърлянето.

Отпускането на юздите на човешката необузданост водят само до хаос.

Цивилизацията е именно укротяване на вътрешните сили чрез развитие на разума и други висши способности.

Естествено, крайното потискане води до травми и е нежелано. Но все пак едно етично съжителство принуждава към разумно усилие за подчиняване на тъмните егоистични инстинкти и за засилване на проявите на щедрост.

Нашето общество, в което е позволено почти всичко, вече е показало достатъчно симптоми на тревога, стрес, отвращение и агресия.

Не е задължително да се слуша само гласът на институциите.

Всеки индивид е напълно свободен и способен да се помири със самия себе си и да се откаже от тревожния си и неуправляем дух, да поеме юздите на собственото си съществуване и да си наложи етична дисциплина.

Център за Психология и Психотерапия