.

Караваджо, роден като Микеланджело Меризи да Караваджо през 1571 година в Милано, е един от най-влиятелните и противоречиви художници на барока. Неговото творчество се отличава с драматичния реализъм, интензивната игра на светлини и сенки и способността му да представя религиозни теми с изключителна емоционална дълбочина и човешка непосредственост.

Караваджо започва своята художествена кариера в Рим през последното десетилетие на 16-ти век, след като се премества там около 1592 година. В Рим той бързо привлича вниманието на покровители и колекционери със своите необичайни и мощни произведения. Един от първите му големи успехи е поредицата картини за църквата „Сан Луиджи дей Франчези“, където той създава известните платна „Призоваването на Свети Матей“ и „Мъченичеството на Свети Матей“. Тези произведения демонстрират майсторството му в използването на светлината и тъмнината, техника, която придава на сцените драматичност и реалистичност.

„Мъченичеството на Свети Матей“

Караваджо е известен със своите натуралистични подходи, използвайки обикновени хора като модели за своите религиозни сцени, често поставяйки ги в съвременни за него облекла и обстановка. Това му спечелва както възхищение, така и критика. За разлика от идеализираните образи, които били популярни по онова време, неговите фигури изглеждат земни и изпълнени с емоции, което придава на творбите му уникална сила и жизненост.

Животът на Караваджо е също толкова драматичен, колкото и неговото изкуство. Той често се замесва в конфликти и скандали, водещи до многократни арести и бягства. През 1606 година, след като убива човек по време на дуел, Караваджо е принуден да бяга от Рим и прекарва следващите години в изгнание, като живее и работи в Неапол, Малта и Сицилия. Въпреки тези трудности, той продължава да създава шедьоври, включително „Погребението на Света Лучия“ и „Смъртта на Дева Мария“.

„Смъртта на Дева Мария“

Творчеството на Караваджо оказва огромно влияние върху развитието на бароковото изкуство и вдъхновява множество художници, известни като караваджисти, които следват неговия стил. Влиянието му се разпростира далеч отвъд границите на Италия, оказвайки въздействие върху художници в цяла Европа.

Караваджо е убит мистериозно през 1610 година, на 38-годишна възраст, при неясни обстоятелства. Въпреки краткия си живот, неговото наследство продължава да живее чрез изключителните му произведения, които и до днес вдъхновяват и възхищават зрителите със своята дълбочина, интензивност и необикновен реализъм.

Караваджо остава едно от най-ярките имена в историята на изкуството, символ на новаторството и мощния израз на човешките емоции.

„Медуза“

„Нарцис“

„Обезглавяването на Свети Йоан“

„Саломе с главата на Йоан Кръстител“

„Седемте дела на милосърдието“

„Давид с главата на Голиат“

„Мадона с младенеца“

„Полагането на Христос в гроба“

„Неверието на свети Тома“