.
Любовта е преклонение, обожание, уважение, възхищение. Когато се възхищаваш от нещо, реакцията ти е само една дума – „Да“.
Това е реакция на утвърждаване, приемане, одобрение, знак на признателност. Затова и при бракосъчетание мъжът и жената си казват „Да“.
Казват си „Да“ веднъж, когато решат да споделят живота си и втори път, когато решат да свържат гените си и да създадат нов живот.
Новото човешко същество се появява, благодарение на това „да“, което са си казали двама души, това „Да“, което ги утвърждава един друг.
Чрез това взаимно утвърждаване, ние идваме на белия свят. Благодарение на обичта, възхищението и признателността, които имат родителите ни един към друг.
Така е в началото. След което нещата постепенно се променят. Одобрението се превръща в критикуване, възхищението в недоволство, обожанието в неприемане.
Понякога идва раздялата. Казаното в началото „Да“ се превръща в „Не“. Раздялата идва тогава, когато единият или и двамата не могат да намерят причина да продължат със своето „Да“.
Какво се случва с едно дете, когато родителите му се разделят; когато, без значение от причината, престанат да си казват свещеното „Да“?
Всеки човек е комбинация от двама души – от майка си и баща си. За да бъде човек цял той има нужда от тези двамата, тези, от които е направен и благодарение, на които съществува.
За да бъде човек цял, има нужда и от двете си части, двете части, които са се слели, за да се образува той. Когато едната страна отхвърли другата, вътре в детето се извършва същият процес – едната му половина отхвърля другата.
Разцеплението между двамата души, които са го създали, се превръща в тотално разцепление в детето, но на вътрешно ниво.
Всеки път, когато майката критикува бащата, критикува и тази част от детето, което то е получило от баща си. Всеки път, когато бащата каже лоша дума срещу майката, я казва и срещу тази част от детето си, което то е получило от нея.
По този начин двете части на малкото същество започват да съществуват в противоречие и растейки – това противоречие се увеличава.
Такава личност винаги ще бъде разкъсвана отвътре, без да е в състояние да намери вътрешна хармония и спокойствие.
Защото вече го няма това „Да“, което е утвърдило съществуването му. Причината, поради която се е появил на белия свят изчезва.
И без значение дали има фактическа раздяла или възрастните са решили да останат „заедно заради детето“, престанали ли са да си казват това „Да“, този процес у малкото същество не може да бъде спрян или променен.
Защото това „Да“ , макар и безмълвно, е най-очевидното нещо в една връзка между двама души. Не може да бъде имитирано, нито пък липсата му да бъде скрита.
Детето дори и да не го разбира, го усеща, живее и се изгражда с усещането за безмълвното „Не“, което се е настанило на мястото на това, което е било преди семейство.
Автор: Катерина Петрова