.

Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.

Винаги се отнасям много дружелюбно с тези, които са ми безразлични.

Глупости правят умните хора, за останалите си е ежедневие.

Винаги, когато човек прави някоя абсолютна глупост, се ръководи от най-благородни подбуди.

Понякога си мисля, че Бог, в създаването на човека, някак си е надценил възможностите си.

Песимист: този, който когато може да избира между две злини, избира двете.

Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.

Джентълмен е някой, който никога не наранява нечии чувства без да иска.

Умът на наистина добре информирания човек е нещо ужасно. Той прилича на магазин за вехтории, пълен с грозотии и прах и всичко в него се продава на по-висока цена, отколкото струва.

Много неща бихме изхвърлили, ако не се страхувахме, че някой може да ги вземе.

Единствената утеха за глупостите, които човек прави, е че винаги се хвали, след като ги е извършил.

Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.

Истинските приятели те намушкват отпред.

Действията са първата трагедия в живота, а думите — втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.

Амбицията е последното убежище на неудачника.

Всеки, който живее според възможностите си, страда от липса на въображение.

Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам и да властвам над тях.

Тайната на живота е никога да не се поддаваш на неподходящи емоции.

Съвестта и страхът са всъщност едно и също нещо. Съвестта е търговската марка.

Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.

Винаги преотстъпвам добрия съвет. Това е единственото, което може да се направи с него. За теб самия той никога не е от полза.

Никога не пътувам без дневника си. Човек трябва винаги да има нещо сензационно за четене докато пътува с влака.

Книгите, наричани от хората безнравствени, са тези, които им показват собствения им позор.

Ние не можем да понесем у хората недостатъците, които притежаваме сами.

Никога не бива да се доверяваме на жена, която не крие годините си. Жена, която казва на колко е години, може всичко.

Човек трябва винаги да играе честно, когато има печелившите карти.

Човек е по-малко себе си, когато говори от свое име. Дай му маска и той ще ти каже истината.

Всеки в края на краищата се оказва някой друг.

Добрите хора принасят много вреда в живота. И главно, защото придават такова огромно значение на лошите.

Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало.

Мъжът може да е щастлив с всяка жена стига да не я обича.

Човек трябва винаги да е влюбен. Това е причината поради, която човек никога не трябва да се жени.

Поетът може да преживее всичко, освен печатна грешка.

Модата е форма на грозота, толкова непоносима, че трябва да я сменяме на всеки 6 месеца.

Роднините са просто досадна група хора, които нямат и най-малка представа как да живеят, нито най-елементарен усет кога да умрат.

Давате на децата си календара на престъпленията в Европа и наричате това история.

Когато някой е съгласен с мен, винаги имам чувството, че греша.

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.

Имам най-простичък вкус. Задоволявам се само с най-доброто.

Ако искаш да разбереш другите, трябва да засилиш индивидуализма си.

Толкова съм умен, че понякога не разбирам нито дума от това, което говоря.

Оскар Уайлд /1854-1900/ е ирландски писател и поет и един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време.

Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ /1890/ става повод светът да узнае за гениалността и таланта му, които биват затвърдени и от феноменалния успех на неговите пиеси.

Но авторът претърпява съкрушителен провал и е отхвърлен от лондонското висше общество, заради „непристойно поведение“.

През 1895 писателят е осъден на 2 години каторжен труд за „развращаване на младежта“. През 1900 умира 46-годишен от менингит, забравен от всички и беден като просяк, платил данъка, който дължи на обществото заради гениалността си.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Глупаво е да се проси взаимност, разбиране и любов – ОСКАР УАЙЛД