.
Когато говорят за Шиндлер, оцелелите приятели на хер директора ще примигат, ще поклатят глави и ще започнат да изброяват мотивите му с почти математическа прецизност. Една от най-изричаните реплики от Шиндлеров евреин е: „Не знам защо постъпи така.“
Като начало можем да кажем, че Оскар бе комарджия, но и сантиментален човек, който обичаше чистотата и простотата на това да се прави добро. Оскар бе по природа анархист, който обичаше да се подиграва със системата. Под маската на безкрайната му чувственост се криеше способност да се възмущава от човешката жестокост, да отреагирва според възможностите си и да не се оставя да бъде погълнат от нея.
Това разказва Томас Кинийли в романа си „Списъкът на Шиндлер“, който ни запознава с подвига на Оскар Шиндлер – германски индустриалец, който в края на Втората световна война спасява живота на близо 1200 изправителни работници – евреи от смърт в концентрационни лагери на националсоциалистите.
Стивън Спилбърг занема забележителен филм по романа с Лиам Нийсън в главната роля, Ралф Файнс и Бен Кингсли през 1993-та година.
През 1994 г. „Списъкът на Шиндлер“ става основният победител в 66-та церемония на Оскарите, печелейки седем награди от общо 12, включително за „най-добър филм“, „най-добър сценарий“ и „най-добра режисура“ – първата такава награда в кариерата на Спилбърг.
Колко забележителен човек е Оскар Шиндлер разбираме от книгата и филма, а стореното от него доказва, че човещината и героизма могат да бъдат открити и насред най-долните човешки прояви, насред най-мрачните и грозни времена. Всъщност могат да бъдат открити именно там.
Примерът, който ни завещава Шиндлер е впечатляващ. Въпреки че е с католическо възпитание, той не е религиозен и като дете често играе със съседските еврейски деца. В периода 1935-1939 г. става агент на Абвера. За прикритие е ръководител на отдела по продажби на остравски електроуреди в Бърно. През 1935 г. става член на националсоциалистическата партия на Конрад Хенлайн. Неговата работа като шпионин е разкрита и заради предателство към чешките железопътни тайни е обвинен в държавна измяна и осъден на смърт. Само хитлеровото нападение над Чехия предотвратява изпълнението на смъртната присъда.
За да си осигури задачи, става член на Националсоциалистическата германска работническа партия, но същата година напуска заради длъжност при командира на армейския корпус в Вроцлав.
Шиндлер, авантюрист и играч, възприема нов стил на живот и се наслаждава на живота от все сърце. От съвременниците си е описван като добре изглеждащ висок мъж, бързо свикващ със ситуациите. Знаел е как да се забавлява и да флиртува с жени. Това, което го отличавало от другите, е човешкото му отношение в работата, особено към евреите.
Шиндлеровата съпротива срещу режима не се заражда въз основа на идеологически причини. Преди безпринципен опортюнист, тогава се опълчва срещу бруталността на националсоциалистите към безпомощното еврейско население. Старае се да забогатее, за да спаси живота на колкото се може повече евреи от националсоциалистите. Впоследствие не само дава всичко от себе си за целта си, но излага в опасност и собствения си живот.
Този, който спаси един единствен живот, спасява целия свят
Това гласи талмудският стих, гравиран върху пръстена, който евреите подаряват на Оскар Шиндлер.
През 1974 той припадна в малкия си апартамент близо до гарата на Франкфурт и умря на девети октомври. В смъртния акт се казва, че причината за смъртта е напреднало втвърдяване на артериите на мозъка на сърцето. В завещанието му се изразяваше желание, което бе споделял пред много приятели евреи: искаше да бъде погребан в Йерусалим. След две седмици франсиканският отец даде разрешението си хер Оскар Шиндлер, една от най-черните овце на църквата, да бъде погребан в Католическото гробище в Йерусалим.
След още месец тялото на Оскар бе пренесено в оловен ковчег през претъпканите улици на древния град Йерусалим до Католическото гробище, което гледа на юг към долината Хином, наречена Геена в Новия Завет.
Така завършва романът „Списъкът на Шиндлер“ на Томас Кинийли. По това време Шиндлер е на 66 години.
