.

От морална гледна точка е по-безопасно да потърсите в себе си грешките на света – поне до такава степен, до каквато може да прозре един честен човек, чийто поглед не е замъглен от умишлена слепота.

Когато се замислите повече за гредата в своето око, отколкото за сламката в чуждото, вероятно ще имате много по-ясна представа за това кое какво е, кой кой е и къде се крие истинската вина.

Вашите собствени несъвършенства вероятно са очевидни и многобройни и можете само да спечелите, ако им обърнете внимание, което е първата крачка от вашето пътуване в качеството на Спасител, жадуващ да подобри света.

Да поемете върху себе си греховете на света  – да поемете отговорност за всичко, което не е наред в живота ви, а и в този на другите, – е част от месианския път: от подражаването на героя, в най-дълбокия смисъл на тази идея.

Това е по-скоро психологически или духовен въпрос, отколкото социален или политически.

Замислете са за литературните персонажи в прозата на второразредни белетристи: делят се чисто и просто на добри и лоши.

Докато изтънчените майстори на словото полагат едно противоречие във вътрешния свят на героите, така че всеки отделен човек се превръща в арена на вечната битка между светлината и мрака.

От психологическа гледна точка е по-правилно (а от социална – по-безопасно) да се приеме, че врагът сте самите вие, че вашите слабости и несъвършенства нанасят вреда на света повече от всичко друго; и е напълно погрешно да окичите себе си (и своя антураж) с ореола на светец и да хукнете да гоните врага, когото при тези обстоятелства сте склонни да виждате навсякъде.

Не е възможно да надвием патриархата, да ограничим потисничеството, да наложим равенство, да преустроим капитализма, да спасим околната среда, да премахнем конкуренцията, да съкратим държавния апарат или да управляваме всяка организация, както се управлява бизнес.

Подобни идеи са прекалено мъгляви. Веднъж комиците от „Монти Пайтън” предадоха сатиричен урок по свирене на флейта: надувате от единия край и местите пръсти нагоре-надолу по отворите на флейтата. Съвършено вярно. Но безполезно. Липсват задължителните подробности.

По същия начин сложните, широкомащабни процеси и системи съществуват по един недостатъчно реален начин, за да може всички брънки от веригата да се променят цялостно и неразделно.

Идеята, че това е възможно, е плод на култовете на двайсети век.

Убежденията, които тези култове подхранват, са едновременно наивни и нарцистични, а насърчаваната от тях активност е заместител на реалните постижения на недоволния и мързелив човек.

Неопровержимите истини на идеологическата религия са богове, на които сляпо служат нейните нововерци.

Идеологията е мъртва. Убиха я кървавите изстъпления на двайсети век.

Но каквото било – било. Днес трябва да се съсредоточим върху по-малките, точно определени проблеми.

Трябва да ги дефинираме в мащаба, който ще ни даде възможност да започнем да ги решаваме – не като обвиняваме другите, а като се опитваме да се справим с проблемите лично и в същото време поемаме отговорност за последствията.

Проявете смирение. Разчистете стаята си. Грижете се за семейството си. Слушайте съвестта си. Сложете ред в живота си. Открийте смислено и интересно занимание и му се отдайте изцяло.

Когато направите всичко това, потърсете друг, по-голям проблем и ако не ви липсва смелост, опитайте се да решите и него.

Ако и този път усилията ви се увенчаят с успех, преминете към друг, още по-амбициозен проект.

И като необходимо начало на този процес… откажете се от всяка идеология.