.

Справедливостта е признаване на факта, че не можете да подменяте характера на хората, както не можете да подменяте характера на природата.

Че сте длъжни да съдите всички хора така добросъвестно, както съдите неодушевените предмети, със същото уважение към истината, същата неподкупна проницателност и посредством също толкова чист и толкова рационален процес на идентифициране.

Че всеки човек следва да бъде преценяван според това какво е и да получава безпристрастно отношение; че както не плащате за отломка ръждясало старо желязо по-висока цена, отколкото за парче лъскав метал, по същия начин не бива да цените подлеца повече от героя.

Че вашата нравствена оценка е монетата, с която плащате на хората за техните добродетели или пороци и че това заплащане изисква от вас такава добросъвестна почтеност, каквато ви е необходима при финансовите ви сделки.

Че да възпирате презрението си към човешките пороци означава да вършите нравствена фалшификация, а да сдържате възхищението си от добродетелите им означава да вършите нравствена злоупотреба.

Че да бъдете загрижени за нещо друго повече, отколкото за справедливостта означава да обезценявате своята морална валута и да мамите доброто в полза на злото, защото само доброто може да пострада от липсата на справедливост и само злото — да се облагодетелства.

И че дъното на ямата, до която води този път — актът на моралния банкрут, — е да се наказват хората за техните добродетели и да се възнаграждават за техните пороци — а това е равносилно на пропадане в абсолютна поквара, на сатанинско богослужение във възхвала на смъртта, то означава съзнанието да се посвети на разрушаване на битието.

„Атлас изправи рамене“