За много хора перспективата за директен сблъсък е просто ужасяваща.
Може би защото се страхуват да не се превърнат в обект на гняв или се чувстват неудобно от идеята, че могат да разклатят връзката си с отсрещния.
Пасивно-агресивните хора знаят това и го използват в своя полза.
Всъщност те често избират своите „жертви“, защото знаят, че няма да се осмелят да изложат гнева зад думите и отношението си.
Лошата новина за онези, които избягват сблъсъка, е, че ако пасивно-агресивното поведение не бъде адресирано, то в крайна сметка ще създаде мрежа около себе си.
Добрата новина е, че един недвусмислен сблъсък може да прекъсне този порочен кръг на манипулация.
Става въпрос за решението да не приемате мълчаливо пасивно-агресивното поведение на друг човек.
Защо пасивно-агресивното поведение не е добра идея?
Пасивно-агресивно поведение е онова, зад което крием яростта, негодуванието, гнева и дори омразата в основата му, с цел да бъдем „политически коректни“.
Неговата цел обаче не е да бъдем асертивни, а да нараним другия, като избягваме пряка конфронтация.
Всъщност това е форма на злоупотреба, при която човек се държи по прикрит, двусмислен и уклончив начин.
На пръв поглед може да изглежда, че това поведение е по-функционално от агресивния стил на справяне, но истината е, че то носи толкова вреда, колкото и явната агресия.
Всъщност то не засяга само междуличностните взаимоотношения, заради безпокойството, което човекът създава около себе си, но също така увеличава риска от всички заболявания, свързани със стреса.
Няколко изследвания свързват пасивно-агресивния стил на справяне с повишената склонност към личностни разстройства, инфаркт или сърдечен удар.
В много случаи човек развива пасивно-агресивно отношение, понеже не знае как да действа по друг начин.
Той разбира, че агресията не е социално приемлива, но не знае как да канализира отрицателните емоции по асертивен и зрял начин. Ето защо ги крие.
Нужно е да стане ясно, че пасивно-агресивното поведение не решава проблемите, създава нови конфликти и дори не е полезно, тъй като не позволява на човека да изрази емоциите и чувствата си, за да постигне целта си — той трябва да ги държи под строг контрол.
7 стратегии, използвани от пасивно-агресивните хора
Мълчаливо наказание
То се състои в напълно игнориране на другия, отказ да се говори с него или изключително студено отношение.
В най-крайните случаи присъствието на отсрещния се игнорира уж случайно, въпреки че всъщност това е умишлено поведение.
Тънки обиди
Всички ние разпознаваме директните обиди, но тези на пасивно-агресивните хора са трудни за идентифициране.
Често те прикриват обидата с комплимент.
Едва когато помислите, осъзнавате, че това е маскирана обида, която атакува вашите слабости.
Всъщност едно от най-предпочитаните средства на пасивно-агресивните хора е сарказмът, който ви кара да се съмнявате дали казаното е обида или не.
Раздразнително поведение
Досадно е да бъдеш около хора, които винаги са в лошо настроение или постоянно се оплакват.
Пасивно-агресивните хора не реагират директно, а се ядосват, без да го заявяват, така че насищат околната среда с огромно напрежение, което прави всички около тях неспокойни, без да могат да разберат какво се е случило.
Инат
Упорството е черта на личността, която може да бъде полезна в някои ситуации, но понякога е начин да накажеш другите.
В този случай ще забележите, че човекът държи на позицията си, дори когато разбере, че няма аргументи в негова полза, той го прави, за да ви дразни.
Саботаж
Тъй като пасивно-агресивните хора не решават проблемите зряло, те често прибягват до непряка тактика, с която да атакуват.
Те няма да ви кажат, че не желаят да направят нещо, а ще прибегнат до саботаж, за да не се включат или да провалят проекта.
Те също така могат да прибегнат до изнудване, макар и неуловимо, за да ограничат свободата на действие и решение.
Виктимизация
Пасивно-агресивният човек не търси пряка конфронтация, така че често се показва като жертва, за да събуди вина в другите, а след това да може да ги манипулира.
Съпротива
Когато се опитвате да се изясните с пасивно-агресивен човек, той никога няма да поеме отговорност за своите думи или държание.
Той ще отрече, че е казал онова, в което е обвиняван, и си го измисляте. Това поведение е особено фрустриращо.
Редактор: Елиза Трайкова
Източник: framar.bg