–
От дребна душа се пази, чедо!
Такъв на слепия очите ще извади, на босия цървулите ще вземе.
На мишка прилича, че мишката е алчна, все гризе, все чопли.
Доверие няма никому.
И мира няма, тъй щото и насъне страхотии види.
Страх го е тоя човек да го не оберат, да му не вземат милото и драгото.
Загледаш ли се, ще разбереш, че тоя и от живота си пести.
По малко яде, ризата си без нужда кърпи и дребни букви пише, та мастило и книга да хартисат.
И на приказки се скъпи.
Думата си за жълтица я брои.
Мълчи ли, да знайш, крои нещо.
По душа е сиромах и дълбае тя, свитата му душица кладенец, мъчи се, ама до жива вода не мож стигна.
С ръкавица на ръка ще се здрависа с тебе, ей тъй едва, едва, на око ще те претегли, сетне, с фалшива усмивка на уста, ще опита нещо да ти вземе, нещо ще изпроси.
Не дадеш ли, повече няма да го видиш.
Сладко нещо е властта, ама не е по мяра всекиму.
На дребни души власт не трябва да се дава!
Тя приляга повече на широка, блага душа.
Голяма като земята, що тъпчем.
Щото нея я носи човек, дето се е учил на търпение, на дисциплина и знае половината от туй, що има, Господово е.
Половината от здраве, имане, ум, хубост и берекет Господ е турил на своя сметка.
Та научил си е урока щедрият и добрува, и нашироко живее.
На дребно не може, инак линее.
Нему кожата чак теснее, та ако я поискаш и нея ще ти даде.
Той е роден стъпала към звездите да зида.
Нему имай вяра!
Из „ Обич“
автор: Ивелина Радионова