.

Ако искате да построите държава, в която нейните синове и дъщери ще се завърнат, ако искате да построите държава, която те ще напуснат само по време на ваканционния сезон, ако искате да изградите държава, в която няма да има чувство на страх за бъдещето, тогава направете само две стъпки:

1. Приравнете корупцията към предателството и корумпираните служители към предателите до седмо поколение.

2. Направете трите професии най-добре платените и уважавани – военни, учители и лекари.

И най-важното – работете, защото никой освен вас няма да ви защити, никой няма да ви храни, страната ви е нужна само на вас и никой друг. Когато това стане не просто обикновен лозунг, а се превърне в начин на живот, значи сте постигнали целта си.

Това са думи на Голда Меир – първата жена министър-председател на Израел и третата жена министър-председател в света.

Голда Меир е родена като Голда Мабовиц в Киев, част от Руската империя (днес Украйна), в семейството на Блум Найдтич и Моше Мабовиц, които имат още две дъщери Шейна и Ципке.

Голда и семейството ѝ живеят в така наречената Линия на уседналост в западната част на Руската империя, създадена с антисемитските закони от края на 19 век с цел там да бъде концентрирано еврейското население на страната.

В съзнанието на малката Голда за цял живот ще се запечатат гладът и болестите, от които често страда семейството, пет от децата в което умират малки.

През 1903 бащата заминава за САЩ, а другите от семейството се преместват в Пинск. Там голямата сестра на Голда, Шейна, се включва в ционисткото движение. През 1906 цялото семейство емигрира в Съединените щати и се установява в Милуоки, където бащата работи като дърводелец, а майката поддържа бакалия.

До 1912 Голда посещава основно училище, днес наречено на нейно име, а след това – гимназия в Милуоки. Тъй като майка ѝ настоява да започне работа и да се ожени, тя избягва при сестра си Шейна в Денвър.

Там прекарва около година и се запознава с бъдещия си съпруг Морис Майерсън. През 1913 се връща в Милуоки и през 1915 завършва гимназия. По това време се включва активно в Ционисткото младежко движение. След това завършва Щатското редовно училище в Милуоки, след което работи като учителка. През 1917 се жени за Морис Майерсън и променя името си на Голда Майерсън.

През 1921 Голда Майерсън, съпругът ѝ и сестра ѝ Шейна заминават за Палестина, за да помогнат за създаването на еврейска държава. Тя е приета в кибуца Мерхавия, където задълженията ѝ включват бране на бадеми, садене на дръвчета, отглеждане на кокошки и готвене. Избрана е и за представител на кибуца в Общата федерация на труда.

През 1924 семейството напуска кибуца, живеят за кратко в Тел Авив, след което се установяват в Йерусалим. Те имат две деца – син Менахем, роден през 1924, и дъщеря Сара, родена през 1926.

През 1926 Голда Майерсън е избрана за секретар на Женския трудов съвет към Хистадрут и се премества в Тел Авив, заедно с децата. Съпругът ѝ остава в Йерусалим и оттогава двамата живеят разделени, макар че не се развеждат. Морис Майерсън умира през 1951.

Голда Майерсън придобива значително влияние в Хистадрут, който се превръща в своеобразно правителство на все още необявената държава Израел.

Тя не е сред арестуваните при забраната на ционисткото движение от британските власти през 1946 и постепенно оглавява организацията. По това време води преговори с британските власти, като в същото време поддържа контакти със засилващото се партизанско движение.

Голда Майерсън е сред двадесет и четирите души, които на 14 май 1948 подписват Декларацията за създаването на Държавата Израел.

Още на следващия ден Израел е нападнат от обединените сили на Египет, Сирия, Ливан, Йордания и Ирак.

На Голда Майерсън е издаден първият израелски паспорт, с който тя заминава за Съединените щати, за да набира средства за новообразуваната държава. След завръщането си е назначена за първия израелски посланик в Съветския съюз, където е посрещната триумфално от еврейската общност в Москва.

Малко по-късно, през 1949, Голда Майерсън се връща в Израел, като е избрана в Кнесета от партията Мапаи и остава депутат до 1974.

От 1949 до 1956 тя е министър на труда на Израел. През 1956 става външен министър в кабинета на Давид Бен-Гурион.

Още нейният предшественик Моше Шарет нарежда на всички служители на министерството да приемат еврейски фамилни имена. Заемайки министерския пост, по настояване на Бен-Гурион Голда Майерсън променя името си на Голда Меир (Меир означава „даваща светлина“ на иврит).

В началото на 60-те години Меир заболява от лимфома, но прикрива болестта си. През 1965 се оттегля от правителството и ограничава политическата си активност.

След внезапната смърт на Леви Ешкол (Сколник) на 26 февруари 1969 година Мапаи избира за негов наследник като лидер на партията и министър-председател Голда Меир. Това става малко след като Израел удържа решителна победа над арабите и завзема значителни територии в Шестдневната война.

През 1972 в Мюнхен на XX летни олимпийски игри делегацията на Израел е нападната от терористи, които избиват голяма част от нея в т.нар. Мюнхенско клане.

Меир апелира към света „да спаси нашите граждани и да осъди извършения неописуем престъпен акт“. Тя и целият съвет по отбрана, чувствайки, че светът няма да реагира адекватно, възлагат на Мосад да избие замесените дейци на организацията Черен септември и Народния фронт за освобождение на Палестина, където и да се намират.

При управлението на Голда Меир протича и Войната от Йом Кипур през 1973. Въпреки противоречивите сведения от разузнаването за предстоящо нападение срещу Израел и предложенията на генерал Давид Елазар за превантивен удар срещу Сирия, Голда Меир решава да изчака и по този начин печели по-голяма международна подкрепа за Израел в последвалата война.

След края на войната правителството на Голда Меир е дестабилизирано от противоречия в управляващата коалиция и от обвиненията в лоша подготовка и грешки при воденето на войната. На 11 април 1974 Голда Меир подава оставка и на 3 юни постът е зает от Ицхак Рабин.

Голда Меир умира на 8 декември 1978 в Йерусалим.

Ето някои от най-емблематичните ѝ изказвания:

Мирът в Близкият Изток ще настъпи тогава, когато арабите заобичат децата си по-силно, отколкото мразят евреите.

Във войната ни с арабите имаме тайно оръжие – нямаме алтернатива.

Искаме да живеем. Съседите ни искат да ни видят мъртви. Това не оставя твърде много място за компромиси.

Песимизмът е разкош, който евреите не могат да си позволят.

Моисей ни е водил през пустинята 40 години, за да ни доведе до единственото място в Близкият Изток, където няма нефт.

Ако човек не може да изплаче сърцето си, той не може и да се смее от сърце.

Мога честно да кажа, че никога не ме е интересувал успеха на постъпките ми. За мен е важно да постъпвам правилно и да направя всичко, което зависи от мен, без значение от резултата.

Във военните години усвоих много важен урок: човек винаги може да направи малко повече от това, което вчера му е изглеждало като границата на силите му.

Не бъди толкова скромен — не си толкова велик.

Да не бъда красива беше истинска благословия. Да не бъда красива ми позволи да развия моите вътрешни способности.

По-добре ли е да си жена, отколкото мъж, аз не мога да кажа. Но със сигурност, не е по-лошо.

Никога няма да намерите по-добър спаринг партньор от превратностите на съдбата.

Не можеш да се здрависваш със стиснат юмрук.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: