.
НА ГЕРГЬОВДЕН
Дойде Гергьовден, а християни
по стар обичай колат курбани,
всякой се радва честит и ясен,
че е дочакал такъв ден красен.
По трева мека черги послани
и по них гозби слагат избрани:
ягнета мазни кат позлатени,
бъклици тежки с вино налени.
Редом попове с патрахил ходат,
тлъстите плешки набожно сбират,
тъпани блъскат, свирците свират,
весел пирува тамо народът.
„Налейте! — викат, — дайте да пинем,
светаго Гьоргя с радост да минем,
трезни да бъдем каква облага?
С винце тъгата по-скоро бяга.
Да даде господ и догодина
пак да сме сбрани тука дружина!“
Ядат и пият мъже, невести…
Здравици стават йоще по-чести!
Пийте да пийме, роби заспали,
цяла година туй сме чакали!
Нашите грижи нека разсейме,
с вино ядът си ний да залейме.
Не щем да знайме що бяхме вчера,
нито за утре имаме вера;
пийте, па ако зло ни нагази —
други да мислат заради нази!
С многото мисъл нищо не стая;
в трудове, в мъки утре ще капнем.
Щото попийнем, щото похапнем,
полза най-после то ни остая.
Чуйте ли тамо що се случава?
Този вик силен, дет се раздава?
Знайте ли вие кой ден настана?…
Напусто викам, сган неразбрана!
В вашите гърди сърца се крият,
дето от завист и от страх бият…
Дрямка мори ги, вино бълнуват,
чувства по-горди тях не вълнуват!
Днес е Гергьовден! Дайте да пийме!
Сили душевни в нас да убийме:
тъй се теглата леки представят,
тъй се по-лесно клетви забравят!
1876
