.
Добро възпитание можеш да получиш не само в семейството или в училище, но и от самия себе си. Трябва само да се знае какво представлява доброто възпитание. Не се наемам да давам „рецепти за поведение”, защото не смятам себе си за образцово възпитан. Иска ми се обаче да споделя с читателите някои свои мисли.
Убеден съм, че истинското възпитание проличава преди всичко вкъщи, в семейството, в отношенията с близките хора.
Ако мъжът на улицата прави път на непозната жена и даже отваря пред нея вратата, а вкъщи не помага на уморената си съпруга да измие чиниите – той е невъзпитан човек.
Ако с познати се държи учтиво, а пред близките си проявява раздразнение при всеки незначителен повод – той е невъзпитан човек.
Ако не се съобразява с характерите, с навиците и с желанията на близките си – той е невъзпитан човек.
Ако в зряла възраст приема помощта на родителите си като нещо естествено и не забелязва, че самите те вече се нуждаят от грижи и помощ – той е невъзпитан човек.
Ако пуска високо радиото или телевизора или разговаря на висок глас, когато някой вкъщи учи или чете (макар и да са малките му деца) – той е невъзпитан човек и никога няма да успее да възпита децата си.
Ако обича да се „пошегува” с жена си или с децата си, без да щади самолюбието им, особено пред чужди хора, той е (извинете ме!) просто глупак.
Възпитан човек е този, който желае и умее да се съобразява с другите, който е еднакво внимателен и с възрастни, и с млади, независимо от тяхната възраст и положение.
Възпитаният човек не вдига около себе си излишен шум, пести времето на другите („Точността е учтивостта на кралете” гласи поговорката), изпълнява точно поетите обещания, не си придава важност, не „вири нос” и винаги е един и същ – вкъщи, в училище, в работата, в магазина или в автобуса.
Читателят навярно е забелязал, че се обръщам предимно към мъжа, към главата на семейството.
Това е, защото жената наистина трябва да се ползува с предимство…, и не само пред вратата.
Умната жена лесно ще разбере какво трябва да прави и като приема винаги и с признателност даденото й от природата право, колкото може по-малко да задължава мъжа да й отстъпва първенството. А това е много по-трудно!
Навярно затова природата се е погрижила жените като цяло (не говоря за изключенията) да бъдат надарени с по-голям такт и вродена учтивост, отколкото мъжете.
Написани са много книги за „добрите маниери”. Те ни обясняват как да се държим в обществото, на гости и вкъщи, когато сме на театър или на работа, как да се държим с възрастните и с младите, как да говорим и как да се обличаме, без да оскърбяваме заобикалящите ни. За съжаление хората черпят малко поуки от тези книги. Струва ми се, че е така, защото в книгите за добрите обноски рядко се обяснява защо са необходими те.
Създава се впечатлението, че да имаш добри обноски, е фалшиво, скучно и ненужно. Защото изисканите маниери могат да прикриват лоши постъпки.
Добрите обноски могат да са само красива „фасада”, но като цяло те са създадени от опита на много поколения и бележат многовековния стремеж на хората да бъдат по-добри, да живеят по-удобно и красиво.
За какво става дума? Кое е в основата на ръководството за овладяване на доброто поведение? Нима това са механично събрани правила, „рецепти” за поведение, наставления, които даже трудно се запомнят.
В основата на всички добри обноски е грижата да не се пречи на другите, за да могат всички заедно да се чувстват добре.
Трябва да умеем да не си пречим един на друг. Затова не трябва да се вдига шум. Трудно е да се спасиш от шума и едва ли винаги е възможно. Например на масата по време на хранене не трябва да се мляска, да се шуми с приборите, да се сърба супата, да се говори високо и с пълна уста. Не трябва да се облягат лактите на масата, за да не се пречи на съседа.
Човек трябва да бъде спретнато облечен, защото така проявява уважението си към другите – към гостите, към стопаните или просто към минувачите. Външният ви вид не бива да буди неприятни чувства.
Не дотягайте на събеседниците си с постоянни шеги и анекдоти, особено с известни, вече разказвани от някого. Така ще поставите слушателите си в неловко положение. Старайте се не само вие да развличате, а дайте възможност и на другите да разкажат нещо.
Обноските, облеклото, походката, цялото поведение трябва да бъде сдържано и… красиво. Защото красотата не изморява. Тя е „социална”.
В така наречените „добри обноски” се крие дълбок смисъл. Не мислете, че те са само „маниери”, нещо повърхностно. Поведението ви е проява на вашата същност.
Трябва да възпитаваме у себе си не толкова добри обноски, колкото изразеното чрез тях грижливо отношение към света – към обществото, към природата, дори към животните и птиците, към растенията, към миналото и красотата на родния край.
Не е нужно да се заучават стотици правила, а да се запомни едно – необходимостта от уважение към хората.
Ако освен това притежавате и малко находчивост, добрите обноски сами ще се появят, лесно ще ги запомните, ще имате желание и ще можете да ги прилагате.
Из „Писма за доброто и прекрасното“