.

ПРИТЧА ЗА ТОВА КАК СЪЗДАВАМЕ НАШАТА РЕАЛНОСТ!

Валеше сняг. През зимата това е нещо обикновено. Нямаше вятър и големи пухкави снежинки бавно се носеха в удивителен танц, приближавайки земята.

Две снежинки, които летяха една до друга, решиха да проведат разговор. Хванаха се за ръце, за да не се изгубят, и едната весело каза:

– Колко хубаво е да летиш, да се наслаждаваш на полета!

– Ние не летим, а просто падаме – тъжно отбеляза втората.

– Скоро ще се срещнем със земята и ще се превърнем в бяло пухкаво одеяло!

– Не, ние летим към своята гибел – на земята просто ще ни стъпчат.

– Ще станем ручеи и ще се устремим към морето. Ще живеем вечно! – възкликна първата.

– Не, ще се разтопим и ще изчезнем завинаги – възрази втората.

Най-сетне им омръзна да спорят.

Те се пуснаха и всяка полетя към съдбата, която сама си беше избрала.