.
Една жена трябвало да прекара няколко часа на летище, докато стане време за следващия и полет. Тя си купила пакет бисквити и, както си четяла, до нея седнал млад мъж.
Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да си взема бисквити от пакета, който стоял между тях.
Една след друга те изчезвали от устата му.
Жената решила да не се разправя и не му направила забележка, но започнала да вади бисквити и да ги яде със същото темпо, с което ядял и безсрамният младеж.
По някое време тя наистина се ядосала и си помислила: „ Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила този господинчо“.
Всеки път, когато жената си вземала бисквитка, мъжът правел същото.
Погледите им постоянно се засичали и когато в пакетчето останала само една бисквитка, жената се зачудила как ще постъпи безсрамникът сега.
Той взел последната бисквитка, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял.
Тя рязко взела половинката и си помислила: „Какъв неблагодарен тип! Колко невъзпитан! Дори не ми благодари!“.
Скоро жената с облекчение чула да обявяват нейния полет. Тръгнала към обявения изход, без да се обърне към мястото, където седял безсрамният крадец.
След като се качила на самолета, потърсила в чантата си книгата, която почти била прочела.
За своя най-голяма изненада и притеснение обаче установила, че пакетчето бисквити си стои недокоснато в чантата й.
– Боже мой! – помислила си. – Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови и той е разделил всичко с мен!
Било прекалено късно, за да се извини на младежа.
Оставало й само с мъка да си признае, че безсрамен, невъзпитан и крадец се е оказал не този, когото тя през цялото време била заклеймявала!
Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало по точно определен начин, а после да излезе, че изобщо не е било така?
Нека помислим два пъти, преди да съдим другите.
Нека преди да помислим нещо лошо за тях да се усъмним в собствените си предположения.