.
Анри дьо Тулуз-Лотрек е френски художник, чиято работа се превръща в символ на бурния нощен живот в Париж през края на 19-ти век.
Роден през 1864 г. в аристократично семейство, Тулуз-Лотрек израства в света на богатството и привилегиите, но физическите му недъзи и чувството за изолация го тласкат към изкуството. След тежки контузии на двата крака, които спират развитието му като дете, той остава с ръст, значително по-малък от нормалния, и това го прави различен в обществото.
Именно тези предизвикателства го подтикват да намери убежище в света на изкуството, където може да изрази своите емоции и визия за света. Изпитвайки комплекси заради недоразвитото си тяло и неугледна външност, Лотрек би могъл да се затвори в самоизолация, или да отвърне с предизвикателство на презрително-снизходителното отношение на околните. Той избира второто.
Тулуз-Лотрек става известен със своите плакати, картини и литографии, които изобразяват парижкия нощен живот – кабарета, музикални зали, артисти и танцьорки. Той е обитател на Монмартър, прочутия бохемски квартал на Париж, където създава едни от най-емблематичните си произведения.
Мястото, което завладява неговото въображение, е легендарното кабаре Мулен Руж, където той е често присъстващ гост и където среща различни герои от сцената – танцьори, певци и актьори, които вдъхновяват творчеството му.
Неговият уникален стил комбинира живопис и графика с ясни контури, ярки цветове и внимание към движенията и характерите на фигурите. Тулуз-Лотрек успява да улови духа на своето време – фриволността, чувствеността и динамиката на нощния живот на Париж, но също така и тъгата и самотата, които често стоят зад светлините на сцената.
Творбите му са не само свидетелство за обществото на Монмартър, но и за вътрешния свят на художника, който винаги търси човешката същност зад маските.
През 1886 г. Тулуз-Лотрек се запознава и сприятелява с Винсент ван Гог. Между него и художникът Анри де Гру става спречкване. Гру не е съгласен с участието на картини на Ван Гог в изложбата на Двадесетте, в която Лотрек учасва вече за втори път. Тулуз-Лотрек яростно защитава приятеля си. Двамата опоненти си обявяват дуел, който не се осъществява, тъй като де Гру се извинява.
Портрет на Винсент ван Гог, 1887 г., пастел върху картон, Музей на Ван Гог, Амстердам
Макар животът му да е кратък, Тулуз-Лотрек оставя траен отпечатък в историята на изкуството. Умира едва на 36 години, но през това време създава повече от 700 картини, 275 акварела и безброй плакати и рисунки. Той се утвърждава като един от основоположниците на модерната плакатна реклама и предвестник на нови течения в изкуството.
Ето някои от най-интересните му изказвания:
Изкуството е най-добрият начин да избягаш от реалността, без да напускаш света.
Реалността е твърде скучна, затова се нуждаем от изкуство, за да я направим по-ярка.
Рисуването е моята форма на протест срещу посредствеността на света.
Не става дума да търсиш съвършенство. Важно е да бъдеш истински.
Никога не се опитвай да бъдеш нещо, което не си. Изкуството не понася фалша.
Аз не искам да рисувам просто хора, а техните души.
Мулен Руж е моят дом. Това е мястото, където виждам света такъв, какъвто е.
Нощта има своя собствена красота, която никога не можеш да уловиш през деня.
Животът на артиста е да наблюдава, да събира впечатления и да ги превръща в изкуство.
Понякога красотата е скрита в най-неочакваните места.
Когато рисувам, не виждам грозното. Аз виждам само красотата в различността.
Изкуството ми позволява да разкажа истории, които иначе никой не би чул.
Истинската стойност на една картина не е в това, което изобразява, а в чувствата, които предизвиква.
Не всеки разбира моето изкуство, но това не ме спира да го създавам.
Изкуството трябва да бъде свободно – свободно от правила, от граници и от предразсъдъци.
„Перачка“, 1884 – 1888 г.
“Бал в Мулен Руж“, 1890 г.
„В леглото“, 1893 г.
Мей Белфорт, плакат
Джейн Аврил, плакат
Анри дьо Тулуз-Лотрек успява да улови духа на своето време с неповторимия си стил и визия. Той рисува не просто сцени от нощния живот, а човешката същност зад тях – емоции, радост и скръб, които обикновено остават скрити зад светлините на сцената. Изкуството му продължава да вълнува и днес, превръщайки го в една от най-забележителните фигури на постимпресионизма.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: ТИЦИАН: любов, желание, смърт