.

Уилям Такъри е един от най-значимите британски писатели и сатирици на 19-ти век, известен най-вече със своя роман „Панаир на суетата“. Роден през 1811 година в Калкута, Индия, Такъри прекарва по-голямата част от живота си в Англия, където развива своя литературен талант и става водеща фигура в британската литература от викторианската епоха.

„Панаир на суетата“, публикуван за първи път през 1847-1848 година като серия от издания, е най-известното произведение на Такъри. Романът, със своя подзаглавие „Роман без герой“, представлява остра социална критика на британското общество от времето на Наполеоновите войни.

Главната героиня, Беки Шарп, е амбициозна и безскрупулна млада жена, която се стреми към социално издигане на всяка цена. Чрез нея и другите герои на романа, Такъри осмива лицемерието, алчността и суетата на висшите класи.

Неговите романи се отличават със своята реалистичност и дълбокото проникване в човешката психика и социалната структура. Текери е майстор на детайла и ироничния коментар, като често използва сарказъм, за да разобличи недостатъците на обществото.

Уилям Такъри умира през 1863 година, оставяйки след себе си богато литературно наследство. Неговите произведения продължават да бъдат четени и изследвани заради тяхната остра социална критика, дълбоките характеризации и стилната ирония.

Такъри е не само един от водещите представители на викторианската литература, но и вечен глас, който продължава да резонира със съвременните читатели и да вдъхновява нови поколения писатели.

В живота на всеки човек има период, в който той жадува за ярки и нетривиални отговори, които от своя страна пораждат нови наивни, но привидно жизненоважни въпроси.

На сертификатите на училищните учители могат да се вярва, колкото и епитафиите на гробището.

Ако успехът рядко се наблюдава и се постига бавно, всеки знае колко бързо и лесно се случва разоряването.

Хората са изключително нещастни, ако нямат нещо, за което да се разкайват.

Обвиненията за греховност не притесняват никого – те не нараняват истинската суета…

Няма по-горчиво покаяние, няма по-силни стонове от стоновете на раненото самолюбие.

От всички пороци, унижаващи личността на човека, себелюбието е най-гнусният и презреният.

Колко често хората се гордеят с качества, които другите изобщо не забелязват в тях!

Как е възможна откровеността, когато няма съчувствие? Кой иска да си излее душата пред онези, които не го разбират?

Книгите носят просветление на душата, възвишават и укрепват човека, пробуждат в него по-добри стремежи, изострят ума и смекчават сърцето.

Ако трябва да се очерни човека, то бъдете уверени, че никой няма да го направи по-добре от неговите роднини.

Майка – това е името на Бог на устните и в сърцата на малките деца.

Докато жената не стане баба, тя често не знае какво означава да бъде майка.

Щяхме да полудеем, ако трябваше да се подложим на една стотна от ежедневните мъки, които много жени издържат толкова смирено.

Хубавото лице винаги възбужда симпатията на мъжете.

Такава е природата на жените – едни са създадени за интриги, други за любов.

По-добре да обичате без ум, отколкото да сте неспособни на любов.

Да обичаш и да победиш е най-хубавото нещо. Да обичаш и да загубиш, е следващото най-хубаво.

Всяка любов е внезапна. Това е електрически удар… това е взрив. Тя възниква мигновено.

Война облага всички еднакво с данък: мъжете се разплащат с кръв, а жените със сълзи.

Жълъдът не струва нищо, но от него може да израсне огромен дъб.

Послушанието на детето е най-добрата гаранция за способността му да командва, когато стане мъж.

Няма по-добра сатира от писмата. Клетви, любов, обещания, признания, благодарност – колко е забавно да го четеш, когато мине известно време.

Две-три думи решават нашата съдба. Тя може да се реши от един поглед, едно стискане на ръцете или движение на устните, дори мълчаливо.

Може ли някой да заслужава повече уважение, отколкото храбрият човек в беда?!

Светът е огледало, и то връща на всекиго неговото собствено изражение.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Ако не те е срам от себе си от време на време, значи не си честен – УИЛЯМ ФОКНЪР