.

САМО ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ…

Именно защото те обичам, първо ще се погрижа за себе си. Защото ако не се грижа за себе си, няма да мога нищо да дам и на теб.

Само защото те обичам, разкривам сърцето си пред теб. Даже когато вътре е най-тъмно. Защото, ако не го направя, тъмнината ще стои помежду ни.

Именно защото те обичам, понякога се отделям от теб и потъвам в самотата. Правя го, за да се съединя със себе си и поемайки си дъх, да се върне при теб освежена и пълноценна за общуването.

Именно защото те обичам, постоянно се карам и споря с теб. Не искам неизясненото да строи стена между нас.

Именно защото те обичам, аз постоянно търся и изграждам себе си. За да не те обвинявам после, че губя живота си, посветила се само на теб.

Именно защото те обичам, не стоварвам върху гърба ти непосилното бреме на отговорността за моето щастие. Не те карам да ме правиш щастлива и не се опитвам да сторя същото за теб. Защото собственото щастие е постижимо само за ръцете на самия човек.

Именно защото те обичам, няма да се опитвам да направя нещо за теб насила. За да не ти се сърдя и да ти се ядосвам, че ме заставяш.

Именно защото те обичам, често ще ти се ядосвам, защото идваш толкова близко, колкото никой друг и понякога ми причиняваш болка. Моят гняв е ограничен и има ясна цел. Моят гняв не е опит да те унищожа, а покана да определим границите си.

Именно защото те обичам, аз имам свои правила, по които искам да живеем. Защото сме две отделни човешки същества, две отделни човешки вселени, които трябва да се споразумеят.

Само защото те обичам, аз съм уязвима пред теб и не го крия. Уязвимостта е вратата, през която трябва да минем за да бъдем близки.

Именно защото те обичам, аз съм търпелива с раните ти и не се опитвам да ги посипвам със сол. Но и не се правя, че не ги забелязвам. Така ти давам възможност да ги оставиш да зарастнат.

Именно защото те обичам, понякога съм твърда и настойчива в упоритостта си да остана себе си. Защото ако не съм себе си, никога няма да мога да бъда с теб.

Именно защото те обичам, често ти казвам „не”, за да може моето „да” да е пълно и искрено.

Именно защото те обичам, често ти отказвам разни неща. Защото наистина много ми харесва да бъда потопена с теб във всичко това, за което се съгласявам с охота.

Именно защото те обичам, не те съжалявам, а търпеливо чакам да лекуваш своите рани в мое присъствие.

Именно защото те обичам, не поемам на своите рамене твоите отговорности. Така бих направила теб слаб, а себе си зла и сърдита.

Именно защото те обичам, аз спирам когато разбера, че е достатъчно. Спирам и ти казвам когато прекаляваме с близостта помежду ни. Защото ако не ти го кажа, ще се усетя преситена и преяла и животът ни ще се превърне в мъчение.

Именно защото те обичам, по-добре да не те приближавам, когато не съм сигурна в чистотата и яснотата на своите или твоите намерения.

Именно защото те обичам, аз се вслушвам в себе си и се питам какво искам и какво ми е интересно. За да споделя с теб радостта от откритията и постиженията си.

Именно защото те обичам, се старая да намирам щастие извън теб, за да не те правя отговорен за моето благополучие, а да го придобия и да го споделя с теб.

Само защото те обичам, не ти обещавам, че това ще трае вечно. Но в момента те обичам и го правя с цялата си душа и с всичките си сили.

Именно защото те обичам, съм готова да изживея остатъка от живота си без теб, ако ти го пожелаеш.

Именно защото те обичам, те оставям свободен за всички приключения, които искаш да опиташ. Защото този, който трябва да си отиде, ще си отиде, а този, който трябва да остане при мен, ще го направи или ще се върне.

Именно защото те обичам, се радвам ако ти е добре с друг, освен с мен. Аз искам в света да има много хора, които да те обичат.

Именно защото те обичам, аз не търпя и не мълча, а веднага казвам ако нещо не ми харесва. По-добре е да има дребни свади, отколкото една огромна, която да разруши всичко.

Именно защото те обичам, съм готова да те пусна във всеки един момент. Защото само така ще се радвам на всяка секунда с теб.

Именно защото те обичам, с всички сили се старая да обичам и да разбирам себе си, за да не те използвам като средство за запълване на моите собствени празнини и за заличаване на моите собствени рани.

Само защото те обичам, аз поглеждам право в лицето своите болки, гняв и страхове. Така намирам смелост отново и отново да преминавам през тях.

Аз очаквам много от себе си, а на твоята подкрепа само се надявам, защото ти не си аз. Ти си отделен и друг и аз те виждам.

Старая се да виждам колкото може по-ясно теб, а не своите фантазии и илюзии за теб.

автор: Аглая Датешидзе