.
Върховното благо, по-горно от което няма, е Бог; а със самото това то е непроменливо, и значи наистина вечно и наистина безсмъртно благо.
Зададем ли пък въпроса, откъде идва злото, първо трябва да се запитаме, какво всъщност е злото: а то не е нищо, освен развала било на мярата, било на вида, било на естествения порядък.
Лоша следователно се нарича развалената природа; понеже неразвалената е непременно добра. Ала дори развалената е добра, доколкото е природа, а лоша е, доколкото е развалена.
Може да стане обаче тъй, че дадена природа, макар и развалена, ала стояща по-горе по мяра, естествен вид и подредба, да е по- добра от друга, неразвалена, но по-нискостояща по мяра, естествен вид и подредба.
Така например в човешката преценка (която се основава на зримото качество на вещта) понякога разваленото злато се смята за по-добро от неразваленото сребро, а разваленото сребро от неразваленото олово.
Така и сред по-могъществените и духовни природи разваленият от злата воля разумен дух е по-добър от макар и неразваления неразумен, а всеки дух, включително разваленият – от което и да е неразвалено тяло.
Защото природата, която превъзхожда тялото и го дарява с живот, е по-добра от оная, на която се предоставя живот. А колкото и да е развален сътвореният жизнен дух, той е способен да дарява тялото с живот и поради това, макар и развален, той е по-добър от тялото, ако и в последното да няма развала.
Няма в Бога злоумишление – защото на природата е отредено по-скоро да страда праведно в мъките, отколкото да се радва нечестиво в греха.
Всеки живот – голям или малък, всяка сила – голяма и малка, всяко благоденствие – голямо и малко, всяка памет – голяма и малка, всяка добродетел – голяма и малка, всяко разбиране – голямо и малко, всяко спокойствие – голямо и малко, всяко богатство – голямо и малко, всяко усещане – голямо и малко, всяка светлина – голяма и малка, всяка приятност – голяма и малка, всяка съразмерност – голяма и малка, всяка красота – голяма и малка, всеки мир – голям и малък, и всичко подобно, на което бихме могли да се натъкнем и най-вече онова, което откриваме във всякоя духовна или телесна твар, всяка мяра, всеки вид, всеки ред (големи или малки) са от Господа Бога. Ако някой поиска да злоупотреби с всичките тия блага, ще бъде наказан от Божия Съд.
Малките блага, сравнени с по-големите, получават противоположните названия: например в човешката фигура има по-голяма красота; в сравнение с нея красотата на маймуната се нарича „безобразие”. Но неразумните люде се заблуждават, че първата е добро, а последната – зло, защото не забелязват, че в маймунското тяло има собствена мяра, симетричност на членовете, съгласуваност на частите, ненакърнимост на целостта и всичко останало, изброяването на което би било много дълго.
„Бавен” наричаме противоположния на бързия; ала изобщо неподвижният не може да бъде наречен и „бавен“.
Така за противоположен на ясния смятаме дрезгавия глас или грубото пеене; но ако отмахнеш всеки вид глас, там, където няма никакъв глас, е мълчанието: така че тъкмо мълчанието, което не е никакъв глас, е редно да се противопостави като противоположност на гласа.
Така за противоположност се смятат светлината и мракът: при все това дори в най-тъмните неща има някаква светлина, а ако в тях няма никаква светлина, мракът ще бъде просто отсъствие на светлина в същия смисъл, в който мълчанието е отсъствие на глас.
Като не осветил определени места и времена, Бог сътворил мрака също така добре, както и дневната светлина. Истина е, че като се наситим на гласа си, ние вместваме в говора си мълчание.
Следователно никоя природа като такава не е зло, ами зло е за всяка природа преумаленото благо.
А пък болката, която някои смятат за най-голямото зло, независимо дали е в душата или в тялото, не може да бъде другаде, освен в добрите природи.
Наистина онова, което се противопоставя на болката, в някакъв смисъл, не иска да бъде оттук насетне това, което е било, тъй като е било нещо добро.
Когато то е тласкано към по-доброто, болката е полезна, а когато е влачено към по- лошото „безполезна”. Значи в душата болка предизвиква волята, противяща се на по-висша сила, а в тялото – усещане, противящо се на по-мощно тяло.
А злото без болка е по-лошо, защото по-лошо е да се радваш на покварата, отколкото да те боли от развалата.
