.
НЕ Е НУЖНО ДА СЕ ИЗВИНЯВАТЕ, ЧЕ СТЕ ТАКИВА, КАКВИТО СТЕ.
Вашата цел е да откриете същността си и да ставате все повече и повече себе си.
Не се тревожете, ако сте неразбран – няма как това да не се случва, защото също е част от пътя.
Несъмнено, когато сте истински и неподправен , ще засегнете някого. Такава е цената, която плащате, но все пак е малка в сравнение с всичко, което ще получите.
Ако непрестанно угаждате на околните, вероятно изменяте на себе си.
Понякога можете да сверявате часовника си с това, дали трябва да се отклоните от пътя си, за да нараните или разочаровате друг човек.
Ако изобщо никой не е разстроен или разочарован от житейските ви избори, бих го сметнал за лош знак.
Стремете се към вашата неповторимост!
Това е първият ви зов и вашият подарък към света. Да откликваш на зова не е проява на егоизъм.
Вътрешният глас не само чудесно разбира кое е най-добро за вас, но и как да допринесете за общото благо.
Парадокс е, че сме способни да дадем повече на останалите, като бъдем верни на себе си и почитаме това, което носим в сърцето си, отколкото ако останем с нещо, накърняващо чувството ни за индивидуалност.
Това, което сме е много по-уникално, отколкото подозираме.
Вашата неповторимост се простира по-надалеч от физическото измерение.
Както две лица не си приличат напълно и два пръстови отпечатъка не са абсолютно еднакви, така и вашите мисли, мечти, стремежи, вярвания, носят своята индивидуалност.
Никой не е водил същия живот като вас преди и няма да има специфичните ви възможности.
Споменатият факт не трябва да се пренебрегва. Потенциалът да давате своя принос се състои в неповторимостта на вашето пътуване през живота…
Ние сме призвани да бъдем себе си и да следваме своя път, където и да ни води.
Може той да отрежда да сме домакини – да създадем семейство, да дарим любов и увереност на децата си.
В индуската традиция например, ролята на домакинята е на най-висока почит. И ако възприемете своята пътека като най-ценно съкровище, то ще откриете колко много приключения ви очакват занапред.
Човек притежава по-дълбока, по-загадъчна страна, която надминава границите на всекидневното.
Тази друга страна на нашата същност съдържа мъдростта и разбирането за нещата отвъд обичайното, което лесно схващаме.
Ако сте религиозни, можете да го наречете Бог, а може да го сметнете и за ангел–хранител. Някой психолог би го определил като подсъзнание.
Понятия като второ АЗ, интуиция, шесто чувство, и прочие са също широко разпространени.
Няма никакво значение как точно го назовавате, важното е да знаете, че във вас има сила, която ви направлява непрестанно…
Дори елементарното разбиране, че тази част от нас съществува, ни прави по-възприемчиви.
Тогава ставаме по-уверени в инстинктите си и действаме по-решително по принципа „Правя това, което ми се струва по-вярно“.
Когато нещо говори в нас, ние се вслушваме и си задаваме въпроса дали имаме смелостта да последваме вътрешния си глас.
Той винаги е с нас, призовава ни да реализираме своята уникалност, да бъдем по-велики, по-щастливи и изпълнени с повече живот, отколкото някога сме мислили, че е възможно.
Из „Практика на щастието“