.

НЕ Е НУЖНО ДА СЕ ИЗВИНЯВАТЕ, ЧЕ СТЕ ТАКИВА, КАКВИТО СТЕ.

Вашата цел е да откриете същността си и да ставате все повече и повече себе си.

Не се тревожете, ако сте неразбран – няма как това да не се случва, защото също е част от пътя.

Несъмнено, когато сте истински и неподправен , ще засегнете някого. Такава е цената, която плащате, но все пак е малка в сравнение с всичко, което ще получите.

Ако непрестанно угаждате на околните, вероятно изменяте на себе си.

Понякога можете да сверявате часовника си с това, дали трябва да се отклоните от пътя си, за да нараните или разочаровате друг човек.

Ако изобщо никой не е разстроен или разочарован от житейските ви избори, бих го сметнал за лош знак.

Стремете се към вашата неповторимост!

Това е първият ви зов и вашият подарък към света. Да откликваш на зова не е проява на егоизъм.

Вътрешният глас не само чудесно разбира кое е най-добро за вас, но и как да допринесете за общото благо.

Парадокс е, че сме способни да дадем повече на останалите, като бъдем верни на себе си и почитаме това, което носим в сърцето си, отколкото ако останем с нещо, накърняващо чувството ни за индивидуалност.

Това, което сме е много по-уникално, отколкото подозираме.

Вашата неповторимост се простира по-надалеч от физическото измерение.

Както две лица не си приличат напълно и два пръстови отпечатъка не са абсолютно еднакви, така и вашите мисли, мечти, стремежи, вярвания, носят своята индивидуалност.

Никой не е водил същия живот като вас преди и няма да има специфичните ви възможности.

Споменатият факт не трябва да се пренебрегва. Потенциалът да давате своя принос се състои в неповторимостта на вашето пътуване през живота…

Ние сме призвани да бъдем себе си и да следваме своя път, където и да ни води.

Може той да отрежда да сме домакини – да създадем семейство, да дарим любов и увереност на децата си.

В индуската традиция например, ролята на домакинята е на най-висока почит. И ако възприемете своята пътека като най-ценно съкровище, то ще откриете колко много приключения ви очакват занапред.

Човек притежава по-дълбока, по-загадъчна страна, която надминава границите на всекидневното.

Тази друга страна на нашата същност съдържа мъдростта и разбирането за нещата отвъд обичайното, което лесно схващаме.

Ако сте религиозни, можете да го наречете Бог, а може да го сметнете и за ангел–хранител. Някой психолог би го определил като подсъзнание.

Понятия като второ АЗ, интуиция, шесто чувство, и прочие са също широко разпространени.

Няма никакво значение как точно го назовавате, важното е да знаете, че във вас има сила, която ви направлява непрестанно…

Дори елементарното разбиране, че тази част от нас съществува, ни прави по-възприемчиви.

Тогава ставаме по-уверени в инстинктите си и действаме по-решително по принципа „Правя това, което ми се струва по-вярно“.

Когато нещо говори в нас, ние се вслушваме и си задаваме въпроса дали имаме смелостта да последваме вътрешния си глас.

Той винаги е с нас, призовава ни да реализираме своята уникалност, да бъдем по-велики, по-щастливи и изпълнени с повече живот, отколкото някога сме мислили, че е възможно.

Из „Практика на щастието“