На пазара за роби те потърсих, но не те намерих, любов моя - ЖАК ПРЕВЕР

.

За теб, любов моя

От пазара за птици
купих птици
за теб,
любов моя.

От пазара за цветя
купих цветя
за теб,
любов моя.

От пазара за окови
купих вериги,
тежки вериги,
за теб,
любов моя.

Накрая на пазара за роби
те потърсих,
но не те намерих,
любов моя.

Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.

Едната – за да погледна цяло лицето ти.

Втората – за да погледна очите ти.

Третата – за да погледна устата ти.

Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,

когато до мен те притискам –

Искам три листа любов – бял – да те нахвърля по него,

дори и с черни контури…

черен – себе си да заключа с останали щрихи от бяло…

сив – да запомня

каквото ще има след тебе…

Тази любов

Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
И безнадеждна

Тази любов
Хубава като деня
Лоша като времето
Когато лошо е то

Тази любов така истинска
Така красива
Така щастлива
Така игрива
Така осмивана
Трепереща от страх като дете в тъмното
И така сигурна в него
Като мъж спокоен в средата на нощта

Тази любов, която кара другите да се страхуват
Която ги кара да общуват
Която ги кара да пребледняват

Тази любов така търсена
И от нас все чакана
Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени
Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили

Тази любов – цялата
Толкова жива все още
Така обляна от слънце
То е твоето
То е моето
То е на лятото
Това нещо винаги ново
Което не се промени
Истинско като дръвче
Потрепващо като птиче
Топло и живо като лято
Ние можем двамата

Да отиваме и да се връщаме
Можем да забравим
И после отново да заспим
Да се събудим страдащи остаряващи
И още да спим
Мечтаейки за смъртта
Да ни пробудят усмивката и смеха
И да се подмладим

Нашата любов остава там
Упорита като глупостта
Жива като желанието
Жестока като паметта
Глупава като съжалението
Нежна като спомена
Студена като мрамора
Красива като деня
Крехка като децата
Гледа ни и се усмихва
И ни говори без да казва нищо
А аз слушам треперейки

И крещя
Викам за теб
Викам за мен
И те умолявам
За теб, за мен и за всички, които се обичат
И са се обичали
Да, викам я
За теб, за мен и всички други
Непознати
Остани там
Там където си
Там, където беше преди

Остани там
Не помръдвай дори
Не си отивай
Ние обичаните
Те забравихме
Но не ни забравяй ти
Нямаме нищо друго освен теб на земята
Не допускай да ни обгърне студа

Много далеч все още
И без значение къде
Покажи ни, че те има

След много време в края на една гора
В гората на спомените
Появи се неочаквана
Хвани ни за ръка
И ни спаси.

Да нарисуваш птица

Вземи бои и четка
и първо нарисувай клетка
после с размах-два
добави отворена врата.

Нарисувай след това
нещо за красота
после нещо обикновено,
нещо хубаво
и нещо потребно
за птичето.

Намери дърво
и окачи на него твоето платно,
в градината
или в гората
скрий се зад това дърво,
не говори
и дори не се движи…

Понякога птичето бързо пристига,
но понякога много време не стига
за да се реши
да долети.

Не се обезсърчавай –
чакай,
чакай, ако трябва с години.
Всъщност твоето търпение
не е от никакво значение
за красотата на това творение.

Когато птичето долети,
ако изобщо прецени,
запази дълбока тишина,
и го чакай да намери своята врата.

Когато птичето мине през нея,
ти лекичко се протегни
и я затвори.

После
изтрий внимателно
клетката от твоето платно
без да докосваш на птичето
нито едно перо.

После нарисувай дървото
като най-красивото клонче
избери за своето птиче.

Нарисувай също зелени листа,
добави на вятъра свежестта,
на слънцето нежната топлина
и шумът на насекомите в лятната суха трева.
И после чакай птичето да реши да запее.

Ако птичето не иска да пее
това не е на добре,
защото значи, че рисуваш зле.
Но, ако птичето все пак се реши
и те удостои
със своята песен,
това е повече от добре
и означава, че ще ти даде,
едно свое перце,
с което да напишеш
името си долу, в ъгъла, под неговото краче.

Френският поет Жак Превер – първоначално свързан със сюрреализма, по-късно стиховете му са най-често свързани с теми от ежедневния живот в Париж в средата на 20 век.

От 1928 по 1972 година са направени 175 записа на вокални изпълнения на негови стихове.

Множество звезди на естрадата имат в своя репертоар песни с думи на Превер – Катрин Соваж, Ив Монтан, Жулиет Греко, Марлене Дитрих, Симон Синьоре, Тино Роси, Серж Генсбур.

Превер е автор на сценариите на няколко филма, повечето от тях на режисьора Марсел Карне. Сред тях е „Децата на рая“ от 1945, който е номиниран за награда „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Обичам те за всичките жени, които не обичам – ПОЛ ЕЛЮАР