.

Хората не обичат да разсъждават върху темата за привързаността и любовта. Те прибързват да се успокоят с това, че дори да усещат привързаност, тя е следствие на любовта.

Понякога можем наистина искрено да се заблудим, защото привързаността в началото дава комфорт и топлота в отношенията.

Но в един момент се разкрива нейното лице и се превръща в голяма пречка за постигането на пълноценен и щастлив живот.

Понякога в крайните форми на привързаността можем да чуем изказвания от рода на „Той/тя е мой и трябва да се държи така, както аз искам“.

При други привързаността има по-леки варианти и по-фини проявления – определени очаквания и претенции относно това как трябва да се държи моята половинка.

И когато в отношенията остане само привързаността, те се пропиват от силен егоизъм.

Егоизмът с лекота отнема свободата и хората се оказват в клетката на страха и болката.

Привързаността най-често възниква от страха да не загубим обекта, който ни дава щастие и удоволствие.

Именно затова такава „любов“ след известно време се превръща в отрицание на самата себе си – ненавист, гняв, разочарование.

Това се получава защото обектът, който възприемаме като наша собственост, започва да се държи така, както не искаме или не очакваме – „Как така има право да постъпва така?“

Защо децата обичат да играят с играчки? Защото играчките са единственото, което могат да контролират.

Точно така правим и като възрастни в зрелия живота. Ние се опитваме да контролираме жената, децата, мъжа, другите хора, а те някак си не се подчиняват, дори не искат да слушат за това.

Ние казваме, че ги обичаме, но това не е любов, а егоистическо чувство за собственост.

При определени условия чувството за собственост се проявява като агресия, недоволство, силно раздразнение.

Това прави привързаността тежък товар, който попада върху другия, но също така и върху собствените ни рамене.

Тези, които са усещали привързаността на някого към себе си, знаят до каква степен това е наистина тежко чувство.

Привързаността е опасна, защото е трудно забележима и може да се прояви тогава, когато най-малко очакваме.

И това може да се окаже много сложно изпитание за нашите взаимоотношения с дадения човек.

Истинската любов прави човека свободен – и този, който обича, и този, когото обичат.

Привързаността поробва – и този, който „обича“, и този, когото „обичат“.

Ако сме в състояние на любов, сме благодарни на всичко, за всичко – на родителите, на възлюбения, на децата, на Бог и съдбата.

Истинската любов е щастлива благодарност и безкористна грижа, неограничена от нищо, искрена и насочена към всички.

автор: Бхакти Вигяна Госвами