.
Лечителите и шаманите са ранени хора, които се научават да лекуват себе си първо; и като се научат да възстановят здравето си, придобиват способността да лекуват другите. Това е спонтанен и естествен процес.
Призванието да бъдеш лечител е много подобно на призванието да се разболееш, тъй като това е свързано с призванието на недоволство, от неспазване на това, от което другите се задоволяват.
Лечител е някой, който чувства твърде много раните си.
Всички сме родени ранени.
Повечето хора се адаптират, но лечителят е точно обратното: той има твърде много контакт с опита си.
И това недоволство го води до неизбежния вариант да поправи душата си.
Този процес кара лечителите да развият голям потенциал за емоционална и духовна регенерация, предизвиквайки дълбока трансформация.
По този начин, след като пътят им е известен, те са в състояние да помогнат на другите.
Лечителят не е някой, при когото отиваш да те излекува, лечител е човек, който събужда у теб твоята осъзнатост, за да се излекуваш сам.
Клаудио Наранхо /роден на 24 ноември 1932/ е чилийски психиатър, доктор по медицина, гещалт терапевт, един от първите, който се интегрира в научната област основата на духовните учения в психотерапевтичната практика и близък приятел на вече покойния Карлос Кастанеда.
