.
Веднъж един човек заплюл Буда. Учителят обаче не се разлютил, а съвсем спокойно попитал мъжа дали това му е достатъчно или желае още нещо.
Един от учениците на Буда станал свидетел на грозната сцена и побеснял. Той поискал от учителя си разрешение да накаже със сила дръзкия мъж.
Буда обаче се възпротивил. Той призовал все още неопитния си ученик да запази спокойствие.
Обяснил му, че този нещастен човек е страдал достатъчно много и това нещастие е изписано на лицето му. Той добавил:
– Неговата постъпка сигурно ще го дари с облекчение и покой и ще го избави от безумието му. Да, ти можеш да го накажеш със сила, но тогава ще се превърнеш в същия нещастен и угнетен човечец като него.
Докато Буда поучавал последователя си, мъжът, който се изплюл, стоял и слушаш думите на учителя с изненада. Той недоумявал защо Буда не е разстроен от постъпката му. Та нали целта била да го унижи и нарани!
Реакцията на учителя силно объркала мъжа. Той не получил удоволствието, което си мислел, че ще му донесе стореното, а напротив – в един момент самият той изпитал унижение.
Буда погледнал нещастника и въпреки грозната сцена му рекъл с любов:
– Прибери се у вас, човече! Ти не изглеждаш добре. Вече достатъчно си навредил на себе си. Трябва да възвърнеш силите си. Забрави за случилото се, защото за мен не означава нищо. Някой ден тялото ми ще се превърне в прах и ще бъде заплювано и тъпкано постоянно.
Щом чул тези думи, мъжът се разстроил и си заминал. Няколко часа по-късно той отново потърсил учителя и го помолил за прошка. А Буда го успокоил:
– Няма за какво да ти прощавам. Аз не се повлиях от постъпката ти и тя не можа да ме оскърби. Радвам се единствено, че си успял да намериш себе си и да се освободиш от вътрешния гняв, който ти тежеше.
