.
ПРОЦЕС
Не бързай толкова.
Разбитото сърце е почти същото като счупения крак.
Има си технология, с която се оправят нещата.
Първо се гипсира за определен период.
За колко точно време не е ясно, строго си зависи от травмата.
И е тегаво, гадно, сърби,
и прочиташ целия интернет дали има как по-бързо да се махне тоя скапан гипс,
дали не може нещо я с храна, я с чай от куркума, я със спане с дафинов лист под възглавницата при пълнолуние, ама нейсе.
Колкото дни – толкова.
После най-накрая идва тоя радостен момент.
Гипсът се маха и си мислиш,
че най-тегавото е минало, пък то явно не е.
Стъпваш на земята,
то счупеното вече е заздравяло,
но мускулите атрофирали,
ставите прашасали,
сухожилията на камък.
Започваш да ходиш отново, ама куцо,
с миши стъпки, премерени, премислени, бавни.
Мускулната треска от прасеца ти стига чак до тила
и обратно до другия прасец.
Гипса го няма, но сякаш още е там.
Минава още време и вече съвсем пък заздравява всичко,
става по-силно, започваш даже да ходиш нормално.
Още си боли, но поне отстрани не личи,
никой не знае, а то и това си е победа.
Въртят се там слънцето и луната многократно
и май почва вече да е хептен добре, а? Май е окей.
Почваш да разтичваш, но майка му стара, още си наболява леко.
А може и да не е точно болка това, но знаеш ли със сигурност?
Шубето е голям страх, а и си те преследва един там персонален облак,
който натрапчиво да ти напомня,
че ако стъпиш пак на криво,
може пак да ти се слага гипс.
Отвяват го обаче ветровете в крайна сметка тоя облак
и тогава идва най-хубавия момент.
Тичаш.
Тичаш смело,
че даже в пъти по-хубаво и стабилно от преди.
Няма страх.
И най-много, ама наистина най-много,
в дадени моменти да се сещаш
как отдавна не се сещаш за тази травма.
Та така, процес е.
И с крака и със сърца, и с всичко останало.
Не бързай.
И най-вече
недей да тичаш с гипса.
Още от младия автор можете да прочетете на неговата фб страница Димитър Калбуров и в Инстаграм
Прочетете още от Димитър Калбуров: На някои хора сродната им душа са те самите – ДИМИТЪР КАЛБУРОВ