.

Кирил Варийски /1954-1996/ беше едно от най-блестящите артистични дарования, чиято звезда проблесна като метеор в началото на 70-те години на ХХ век и угасна също тъй ярко и внезапно в края на века.

Той е потвърждение на максимата, че истинският органичен талант почти винаги има не едно, а няколко различни превъплъщения. Освен с актьорската си дейност, Кирил Варийски е известен и със стиховете си.

Радостта е най-хубава, когато е изстрадана. Страданието е плод на познанието. Сигурен съм, че всичко ценностно и хубаво става само чрез изстрадване.

Не обичам наивността, а доволството и самодоволството ме притесняват.

Понякога хората поставят пред себе си някаква „свръхцел“ и я гонят цял живот, а накрая се оказва, че голямото щастие се състои в дребните нещица и радости, които те дори не са усетили, че изпитват, устремени напред.

Ужасяващо е и когато се влагат всички усилия за достигането на тази късчета щастливи мигове – тогава не може да има успех в борбата за голямото. 

Много вярвам в красивото и се надявам, че все някой ден то ще се докосне до нас, но зная, че най-важното е да се опитваме сами да го постигнем, да го направим. Но животът е толкова кратък… а може би това му е хубавото.

Жаждата ми да се влюбвам: в роля, в човек, в актьора до мен, в детето ми, в предмет или изкуството… Не зная дали ме разбирате? В нашето забързано всекидневие забравихме да жадуваме. Хубавото е, когато нещо звънне между двама, които не сме безразлични, когато не ни е „все едно“. Тогава усещаш, че живееш!

Щом един човек в днешния свят е мислещ, неговата индивидуалност не може да се загуби. Знанието е едно, познанието е друго, но именно то поражда чувството, което е присъщо единствено на човека. И в общуването си с другите той става по-човечен.

Талантът /ако е такъв/ не може да умре – той е сила, той е всичко. Според мен талант и характер са едно цяло. Не мога да приема, че съществуват талантливи безхарактерни хора. Струва ми се, че на Караян принадлежи мисълта, че талантът – това е способността да се изявиш!

Точно характерът ти помага да избягаш от традиционалността в смисъла на лошото клише, от псевдооригиналността, от излишните странности, с една дума – от лошата театралност. За да се избяга от тези недостатъци, нужни са сила, увереност в себе си.

Роля. Живот.
Не ме обичаш.
Чудя се защо?

Нормално

Скандално живея,
скандално обичам.
Скандално немея.
Скандално се вричам.

Скандално пия.
Скандално мразя.
Не се и бия.
Какво да пазя…?

Скандално ме гледат
и все е скандално…
А всичко свързано с тебе
е ужасно нормално.

НЯКОЙ

Като „пияна вишна“

ме разнасят от уста в уста.

И за какво пиша?

Е… ми… пиша. Пиша ей така.

Пиша, за да не бъркам

в някакъв друг живот.

Пиша, за да не сбъркам

във разграден имот.

Пиша уж да ме има.

Пиша ей така.

Пиша в тази човешка зима.

Зримо, пред всички. Затова.

Пиша, за да не лъжа.

Пиша, за да не ме сърби.

Пиша, за да ме обичат.

Затова пиша. Затова боли.

Пиша ужасни глупости.

Пиша безброй мечти.

Мисли несмислени връщат се.

Пиша. Има те. Ти.

из „Уморих се“ Кирил Варийски, Спомени, стихове, интервюта