.

Бруно Бетелхайм е американски психолог от австрийски произход, философ по образование. Особено сериозен е приносът му към детската психология и теориите за аутизма.

Роден е на 28 август 1903 година във Виена, Австрия. Завършва Виенския университет.

През 1938 г. е депортиран в Дахау и Бухенвалд и прекарва там една година. Емигрира в САЩ през 1939.

В течение на месеците, прекарани в концентрационните лагери, наблюдава поведението на задържаните и въвежда понятието екстремна ситуация.

Това е „ситуация, която субектът изживява като водеща неминуемо до неговото унищожение“ и на която той може да противопостави само психологически защитни механизми.

Впоследствие, убеден в неизбежността на съдбата си, субектът престава да се бори и очаква само близката смърт.

Въз основа на наблюденията си Бетелхайм стига до определени изводи и прави практически заключения: щом пагубната среда може да доведе до унищожението на личността, трябва да е възможно „възстановяването“ и връщането в живота, като се създадат подходящи условия.

Ако искаме да живеем не от момент на момент, а като наистина осъзнаваме своето съществуване, то нашата най-неотложна и трудна задача е да открием смисъла на живота си.

Както вече знаем, много хора са изгубили желанието да живеят и са престанали да полагат усилия, защото този смисъл им е убягнал.

Разбирането на смисъла на живота не се придобива изведнъж на определена възраст, нито когато човек достигне хронологична зрялост, а точно обратното – достигането до вярното разбиране на смисъла на живота или на това, какъв би трябвало да бъде той, означава, че човек е психологически зрял.

Това постижение е крайният резултат от дълго развитие: във всеки етап търсим, и трябва да сме в състояние да намерим, малката част от смисъла, съответстваща на нивото на развитие, до което вече е достигнал умът ни.

За да постигнем още по-дълбок смисъл, трябва да можем да надхвърлим тесните ограничения на съществуване, сведено до самите нас, и да вярваме, че всеки човек има важен принос към живота; ако не сега, то в бъдеще.

Това усещане е необходимо, ако човек иска да бъде доволен от себе си и от онова, което прави.

За да не зависи от капризите на живота, човек трябва да развива вътрешните си ресурси така, че собствените му емоции, въображение и интелект да се допълват и обогатяват взаимно.

Нашите положителни емоции ни дават сили, за да развиваме рационалността си; единствено надеждата ни поддържа в предизвикателствата, които неизбежно срещаме.