.
Пърси Биш Шели е английски поет, един от най-изтъкнатите представители на романтизма, наред с Джон Кийтс и Джордж Байрон. Той е смятан за един от най-добрите лирически поети, писали на английски език.
Ексцентричният живот на Шели и безкомпромисният му идеализъм го превръщат в широко известна и силно очерняна личност, още докато е жив.
По-късно той става идол за следващите две или три поколения британски поети, сред които са викторианските автори Робърт Браунинг, Алфред Тенисън, Данте Габриел Росети и Алджърнън Чарлз Суинбърн, както и Уилям Бътлър Йейтс.
Втората му съпруга е известната писателка Мери Шели, автор на „Франкенщайн“.
За да бъде добър, човек трябва да притежава живо въображение; той трябва да умее да представя себе си на мястото на друг. Въображението е най-доброто оръжие за нравствено усъвършенстване.
Приятелството и общността се раждат при хора, които имат общ враг.
Този, който не обича ближните си, живее безплоден живот и готви себе си за старост в жалко убежище.
Обичайните постъпки стават прекрасни благодарение на любовта.
Добродетелта се състои в това, да се постъпва правилно, пренебрегвайки непосредствената полза.
Излишъкът от зло поражда добро.
Никой не може да бъде опозорен от действия на друг.
Разумът представлява сумата от най-добрите наши чувства.
Най-разрушителната грешка, която е направена някога на света, – това е отделянето на политическите науки от нравствеността.
Поезията е паметник, в който са запечатани най-добрите и щастливи мигновения на най-добрите и щастливи умове.
Висшочайшо назидание – това е да научиш човешкото сърце на самопознание чрез страдание и гняв; и колкото по-дълбоко е това самопознание, толкова човек е по-мъдър, по-справедлив, по-искрен, по-търпелив и по-добър.
Поетите и философите са непризнатите законодатели на света.
Поетът гледа на пороците на съвременниците си като на временнa дреха за своето съзнание, прикриващо, но нескриващо вечната хармония.
Най-прекрасните песни са тези, които разказват най-тъжните ни мисли.
Мъдреците искат любов, а тези, които са влюбени, искат мъдрост.
Радостта, веднъж загубена, е болка.
Когато котките ми са нещастни и аз съм нещастен. Не защото ме е грижа за настроението им, а защото знам, че мислят как да ми отмъстят.
ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА
Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши
Душите на нещата се привличат —
защо не нашите души?
Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?
