НАШЕТО БРЕМЕ
Утре пътувам за никъде
стягам багажа си лесно
обувки протрити от скитане
шапка сгъвам от вестник.
Зората се пука по шева
на мечтите с измама съшити
дълбая с нокти проблема
отчаяно търся развитие.
Път без надежда прокарвам,
който и сляп ще намери
всички поел е за никъде.
страховете са нашето бреме.
ОГЪН
За любовта ли искаш да си говорим
какво понятие сред всичко е?
Всеки слага я в началото
но тя е края на мечтите
Не те обичам ще ти кажа
наситихме се на лъжите
Ще ме молиш да остана
ще ми припомняш мигове велики…
Изпий горчивата ни истина
в заблуда колко сме живели
омраза ти недей да сипеш
след всичко което сме създали
Освободи ме от оковите на бремето
смири се и го приеми
там където изстиват въглeни
огън отдава не гори.
КОСМИЧЕСКО ПРИВЛИЧАНЕ
Бих изпил Светът тази вечер
Луната за резенче ще сложа
две линии Звезден прах
и Млечният път жаждата да уталожа.
Мъглявина за десерт?
Свръхнова?
Галактика да Ви предложа?!
А сърцето с ритъм на Полусар
дълбае нежно Черна дупка
елате всички
има място
влезте в моята кожа.
РОМАНТИКА
Не понасям светлината
в сенките на мрачни мисли
се спотайвам
Отгатвам всеки твой ход
предразполагам те
с лъжи знам как да омайвам.
Дали да продължа да се преструвам
покана за вечеря
и пенливо вино.
Или предпочиташ романтичен филм
с пуканки
хванати за ръце в някое кино.
После секс
тела горещи
и истина недоизказана.
Събуждане,
спалня празна
Романтиката не остава ненаказана.
НИЩО ДАРОМ
Сервирай ми студеното си отмъщение
глазирай го с омразата на времето
десерта нека е отровата
от спомени отминали във времето.
Налей ми от бутилката на злобата
романтика на черни свещи и прокоба
как дните ми ще бъдат черни
нищо даром, дори и гроба.
