Всяка критика, всяка осъждаща мисъл прогонва душевната сила - РУДОЛФ ЩАЙНЕР

С това заставаме срещу нашата цивилизация. Тук не става дума да съдим и критикуваме нашата цивилизация.

Напредъкът на съвременната култура се дължи тъкмо на критиката, на съзнателната човешка преценка, на максимата “всичко изпитвайте и приемайте най-доброто”.

Човек никога не би постигнал съвременното равнище на науката, индустрията, съобщенията и законодателството, ако не упражняваше критиката навсякъде; ако не прибягваше до мащабите на своя собствен разум.

Обаче това, което придобихме по този начин в областта на външната култура, трябваше да заплатим със съответната загуба на духовен живот и пропуснати възможности за висше познание.

Нека подчертаем: При висшето познание не става дума за преклонение пред човека, а за преклонение пред истината.

За всеки от нас трябва да е напълно ясно, че ако човек се остави да бъде завладян от външната страна на днешната цивилизация, той много трудно ще стигне до познанието за висшите светове.

Той може да постигне това само след упорита работа върху себе си.

През епохите, когато условията на материалния живот не бяха толкова сложни, духовното извисяване беше по-лесно осъществимо.

Достойните за преклонение неща взимаха превес над всички ежедневни подробности от живота.

Но в епохата на нашата прекалено критична цивилизация, идеалите изчезват.

Вместо преклонението, удивлението, страхопочитанието и молитвената нагласа, на преден план настъпват съвсем други чувства.

Нашата цивилизация все повече изтласква първите чувства и в ежедневието човек рядко се докосва до тях.

Ако някой търси висшето познание, трябва да породи тези чувства в себе си, да ги влива сам в своята душа.

А това се постига не чрез изучаване, а чрез самия живот.

Ако човек иска да стане окултен ученик, трябва сам да възпитава в себе си чувство на смирение и преклонение.

Навсякъде в обкръжението си и в своите изживявания той трябва да търси онова, което поражда в душата му удивление и преклонение.

Ако, срещайки един човек, осъждам неговата слабост, сам пропилявам силата си за висшето познание; но ако с обич търся неговите добри качества, умножавам тази сила.

Окултният ученик трябва да прилага винаги този принцип.

Опитните окултисти знаят каква сила се натрупва от навика да се търсят добрите страни във всички неща и от отказването да се критикува.

Но това не трябва да остане само външно правило в живота.

То трябва да проникне в най-дълбоките слоеве на нашата душа.

Човек държи в ръцете си средствата за своето усъвършенстване и в хода на времето може да се преобрази напълно.

Обаче това преобразяване трябва да се извърши в неговия вътрешен свят, в областта на неговия мисловен живот.

Съвсем не е достатъчно, ако аз външно проявя уважение към едно или друго същество; това уважение трябва да изградя в мислите си.

Така окултният ученик започва да влива смирение в своя мисловен живот.

Той трябва да култивира чувството на преклонение в мислите си.

Всеки миг, в който отхвърляме нашите негативни и осъждащи преценки относно света и живота, ни доближава до висшето познание.

И ние напредваме бързо, ако в тези мигове проникваме съзнанието си с мисли, които ни изпълват с удивление и преклонение пред света и живота.

Който има опит в тези неща, знае, че подобни мигове пробуждат в душата сили, които иначе биха останали спящи.

По този начин у човека се пробужда духовно зрение.

Сега той започва да забелязва около себе си неща, които по-рано не е виждал.

Той започва да разбира, че по-рано е виждал само част от заобикалящия го свят.

Сега хората застават пред него под съвсем друга форма.

Естествено, през този период от живота, човек все още не е в състояние да вижда това, което се описва като човешка аура.

За тази цел се изисква много по-напреднало обучение.

А то се осъществява по-добре, ако вече е преминат периода на упорити медитации, целящи постигането на смирение и преклонение…

“Как се постигат познания за висшите светове”