Съветвайте се с добри приятели!

Нито един човешки живот не е изолиран. Даже съдбата на самотния пазач на фар — някъде на запустял остров в морето, е свързана със съдбата на други хора и е неделима частица от живота на цялото общество.

Още от детството си търсим в неизчерпаемото множество от индивиди, което ни обкръжава, близки на нас хора.

Всеки от нас си спомня за първите детски игри на улицата, за любимите си съученици от класа. Цялото ни детство, младежката и зрялата ни възраст са характерни с многобройните приятелства, които завършваме по различен начин.

Те траят по-кратко или по-дълго в зависимост от нашия характер и от житейските обстоятелства.

Приятелствата обогатяват нашия живот.

Ние не само преживяваме своите ежедневни радости и грижи, но и емоционално поддържаме близките си по пътищата на живота.

Не всеки умее лесно да се запознава и да завързва приятелство.

Някои хора имат по-затворен характер. Те са саможиви, плахи, необщителни. Имат склонност да се затварят в себе си и да се занимават само със своите проблеми.

Съвременните „забързани“ темпове понякога влияят неблагоприятно на приятелските отношения.

Животът изисква от нас непрекъснато приспособяване, чести пренасяния от едно място на друго.

Самотата е надвиснала като буреносен облак над съвременното нервно общество.

Затова най-важното за нас е да не се поддаваме на песимистични настроения, а да намерим сили да устоим на това „социално“ напрежение.

В миналото хората прекарваха целия си живот край семейното огнище на село или в града, където са се родили, дълги години в обкръжението на едни и същи лица. И приятелствата възникваха логично, като продължаваха „до гроб“.

Това идилично време отмина безвъзвратно. Въздишките по миналото няма да ни помогнат. Трябва да се приспособим към реалността, към условията, които ни обкръжават. И като Робинзон неуморимо да търсим и да откриваме своите Петкановци.

Казват, че споделената радост е двойна радост, а споделената скръб — половин скръб.

Приятелството с откровени, честни хора ни позволява по-добре да се ориентираме в лабиринта на живота. Ако се посъветваме с добър приятел, по-лесно ще намерим ключа към разрешаването на проблеми, които в първия момент ни се струват страшни и неразрешими.

Без близки приятели, без добра и весела компания, която по своеобразен начин ни откъсва от всекидневните неизбежни, често потискащи грижи и проблеми, се лишаваме от много прекрасни мигове и преживявания.

Излет през почивните дни или просто разговор на чашка кафе — това има своето положително въздействие, своето обаяние само тогава, когато ни обкръжават мили и познати лица.

Приятелството, както и всички останали взаимоотношения между хората, изисква определена толерантност. Разбирайте другите, ако искате да бъдете разбрани.

Прощавайте, ако искате да ви прощават. Изслушвайте с интерес и разбиране трудностите и грижите на другите, ако очаквате същото от тях. Бъдете мили, внимателни и уравновесени.

Как да избираме приятелите си?

Универсална рецепта не съществува. Зависи от характера, склонностите и реалните възможности на човека в неговата среда.

Един го привлича по темпераментният енергичен тип, на друг са по-близки спокойните уравновесени хора. Но във всички случаи се стремим към приятелство с честни, почтени, принципни и надеждни хора.

С тези, които умеят да държат на думата си, които няма да ни излъжат и в решаващия момент няма да ни оставят сами.

Мислете за своите приятели. Мислете за отношението им към вас и за вашето – към тях. Не смятайте минутите и разговорите, проведени с тях, за изгубено време дори когато в определен момент ви се струват незначителни.

Приятелството е едно от нещата в живота, които най-много ценим.

Имайте пред вид, че в момент на депресия телефонният разговор с приятел може да спаси един човешки живот.

Представете си, че животът ви прилича на изкачване в планината.

Понякога времето е лошо, вали сняг, има мъгла. Трудностите по пътя се увеличават, ако се изкачвате сами.

Но една ласкава и здрава приятелска десница ще ви помогне да преодолеете препятствията. Тя ще бъде за вас надежда и опора в критичния момент.

автор: Йозеф Квапилик