.

Греъм Суифт, един от най-талантливите писатели във Великобритания, е роден през 1949 г. в Лондон, където работи и живее. Книгата му „Земя от водата“, публикувана през 1983 г., е преведена на няколко езика (вкл. български) и по нея е заснет едноименен филм.

В течение на годините Суифт печели няколко престижни литературни награди и става член на Кралското общество за литература.

Само животните живеят изцяло в пределите на Тук и Сега. Само природата не познава нито спомени, нито история. Човекът обаче – позволете да предложа тази дефиниция – е животно, което разказва истории.

Доста нещо може да се научи от животните. Искам да кажа, за хората, не само за животните. Понякога може да научите повече за хората, като наблюдавате животните, отколкото ако наблюдавате самите хора. Послушайте съвета ми: разходете се няколко часа внимателно из някой зоопарк, а след това идете и седнете в един препълнен бар. Или се повозете с метрото. И освен това има нещо приятно – нещо уталожващо и успокояващо, трудно ми е да го обясня – просто да бъдеш известно време между животните.

История: щастлив кладенец на значения. Събитията са склонни да избягват приспособяване към смисъла, а ние търсим именно него. Още едно определение за човек: животно, което търси смисъл…

Всички знаем, че слънцето и вятърът изсмукват водата от морето и я разпръсват над сушата, подхранвайки непрестанно реките. А впечатлението, че реките се движат само в една посока, е илюзия. Илюзия е също, че ако хвърлите (или бутнете) нещо в реката, то ще бъде отнесено, погълнато навеки и никога няма да се върне обратно. Защото то се връща. И на твърдението, изказано за пръв път преди две хиляди и петстотин години от Хераклит Ефески, че не можем да нагазим два пъти в една и съща река, не бива да се вярва. Защото ние винаги нагазваме в една и съща река.

Историята започва в точката, в която всичко се проваля; историята се ражда от неприятности, от объркване, от съжаление.

Деца, бъдете любопитни. Няма нищо по-лошо (знам това със сигурност) от изгубването на любопитството. Няма нищо по-потискащо от потискането на любопитството. Любопитството поражда любов. То ни привързва към света. То е част от вироглавата ни, лудешка любов към тази невъзможна планета, която населяваме. Хората умират, когато любопитството изчезне. Хората искат да търсят, да узнават.

Любовта е готовността да губиш, а не да имаш, да владееш.

И не забравяй, че ще опознаеш хората и колкото и лоши да ти изглеждат, в действителност, всеки от тях има сърце.