.
Менли Палмър Хол (18 март 1901 – 29 август 1990) е американски езотеричен автор, писал в областта на философията, религията, митологията, окултизма и др.
Най-известното му произведение е „Тайните учения на всички времена“ от 1928 г.
През 1934 г. създава организацията „Общество за философски изследвания“, която днес притежава голяма библиотека и университет (University of Philosophical Research).
Обществото провежда семинари, лекции, издава книги и списания.
През целия си живот Менли Палмър Хол изнася няколко хиляди лекции, много от които са аудио записани или стенографирани.
Пише статии за издаваните от него списания, на теми за астрология, Кабала, масонство, метафизика, митологии, розенкройцерство, теология, херметизъм и др.
Всеки човек трябва да открие собствената си философия за живота и не е честно или правилно да налагаме нашите кодове на другите. Наша отговорност е обаче да споделяме един с друг тези преживявания, които могат да имат обща стойност.
Нездравият ум, дори и в здраво тяло, в крайна сметка ще разруши здравето.
Има само крачка от скуката до разочарованието, което води естествено до самосъжаление, което от своя страна завършва в хаос.
Състоянието на човека в естествения свят се определя от качеството на неговото мислене.
Да живееш в света, без да осъзнаваш смисъла на света, е като да се луташ в голяма библиотека, без да докосваш книгите.
Малко философия наклонява ума на човека към атеизма; но дълбочината във философията довежда умовете на хората към религията.
Символизмът е езикът на Мистериите. Чрез символи хората някога са се стремили да предадат един на друг тези мисли, които надхвърлят езиковите ограничения.
Ние сме боговете на атомите, които съставляват себе си, но също така сме атомите на боговете, които изграждат Вселената.
Пътят към небето може да бъде познат и преживян чрез сърцето.
Думите са мощни оръжия – добри или лоши.
Материализмът е в пълен контрол върху икономическата структура, чиято крайна цел е индивидът да стане част от система, осигуряваща икономическа сигурност за сметка на човешката душа, ум и тяло.
Сигурността на човека идва от самия него.
Краят на науката не е в доказването на теория, а в подобряването на човечеството.
Умереността е тайната на оцеляването.
Опитът е химикалите на живота, с които философът експериментира.
В древни времена мъжете се биеха с десните си ръце и се защитаваха с левите си ръце… дясната страна на тялото се смяташе за мъжествена, а лявата страна – женска.
Някои се скитат в тъмнина, търсейки светлина, неуспявайки да разберат, че светлината е в сърцето на мрака.
Въпреки че съвременният свят може да знае милион тайни, древният свят знаеше една – и това беше по-голямо от милиона; милион тайни пораждат смърт, бедствие, скръб, егоизъм, похот и страст, но тази тайна дава живот, светлина и истина.
Мъдростта не се бои от нищо, но все пак се покланя смирено пред собствения си източник, с по-дълбокото си разбиране, обича всички неща, защото е видяла красотата, нежността и сладостта, които са в основата на житейската мистерия.
Очарован от блясъка на печалбата, човекът гледа в лицето на алчността на Медуза и остава вкаменен.
Няма съмнение, че Старият Завет е физиологичен и анатомичен учебник за тези, които могат да го прочетат от научна гледна точка.
Истинската цел на античната философия беше да открие метод, чрез който развитието на рационалната природа може да се ускори, вместо да се чакат по-бавните процеси в Природата.
Стоиците бяха по същество пантеисти, тъй като поддържаха, че тъй като няма нищо по-добро от света, светът е Бог.
За много хора е трудно да осъзнаят, че те са действителни вселени; че техните физически тела са видима природа, чрез структурата на която безброй вълни от развиващ се живот разкриват своите скрити възможности.
Мъдростта не се дава на никой човек, докато той не я поиска.
