.

СЕДЕМДЕСЕТ РИМИ ОТ ДЪН ДУШАТА ЗА ИЗВОРА НА ЖИВОТА – ЖЕНАТА!

Писано е много за ЖЕНАТА.
Тя е на живота същината.
Господарката е на сърцата.
Щастие и радост за душата.

Майката орлица на децата.
За мъжа е слънце, светлината.
За родителите – дъщерята.
Слабостта е всъщност на бащата.

За майката – опора в старината.
А за братята е тя сестрата.
Сродна е понякога с лъжата
и човек навлича си белята.

Силно заболява го главата
и изгаря му дори душата.

Жива е в жената и злината.
Реши ли, жили като осата,
хапе по-опасно от змията
с оръжието си – красотата.

Грацията има на сърната
и основно носи добротата
в своята утроба чиста, свята.
Къде е скрита на човек съдбата?

В ЖЕНАТА – ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА.

За нея сутрин пуква се зората.
За нея къпе се в роса тревата.
Щурци за нея свирят в тъмнината.
За нея с обич грее и луната.

За нея слънцето блести в позлата.
За нея пее и шуми гората.
За нея нежно ромони реката.
За нея се разбива и вълната.

За нея пада също и звездата.
За нея се променя планината,
зеленина покрива дървесата,
а после ги затрупва белотата.

За нея е покоя, тишината,
дъха на пролетта и пъстротата.
За нея е мъзгата под кората.

За нея се е спуснала мъглата.
За нея тлее на мъжа душата.
За нея е мазолеста ръката.
За нея е напукана петата.

За нея е пресъхнала устата.
За нея са разперени крилата,
когато уморени са краката.

За нея води се в света войната.
За нея толкоз кръв е тук пролята,
която напоила е житата.

За нея са измислени словата.
За нея е разпъната софрата.
За нея твърде вкусна е храната.
За нея са изпити и вината.

За нея тъй прекрасни са цветята,
които щедро пръскат аромата.

За нея мед събира и пчелата.
За нея е пролята и сълзата.
За нея натежала е лозата.
За нея са на Господа благата.
За ЖЕНАТА – царица на Земята!
И любимката на Небесата!
На живота извора, водата!

С днешна, вчерашна и бъдна дата
вечно ще обичаме ЖЕНАТА!

Аз поклонник съм на матриархата
и със силата на патриархата
доде съм жив, ще служа на ЖЕНАТА!

Тъй искам да възпитам и децата!
Да бъдат те в услуга на ЖЕНАТА –
БОГИНЯТА всевластна на сърцата,
на любовта и на страстта искрата.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Калин Божидаров Коцев е роден на 20 февруари 1976г. в град Враца. Завършва спортно училище с профил футбол в родния си град. Висше образование завършва във ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”, специалност “Български език и история”. Работи в Перно Рикар България.

Щастлив съпруг и горд баща на трима синове. Син е на покойният вече поет и писател Божидар Коцев. Автор е на поетичната книжка “ПО ИЗГРЕВ” и съставител на обемния поетичен том на своя баща Божидар Коцев – “ВЪРХОВНО Е ДА СЕ ЖИВЕЕ”.