.

Седемте смъртни гряха на нарцисизма са описани за първи път от психотерапевта Санди Хочкис и включват следните:

1. Безсрамието

Срамът е чувството, което стои зад всичките прояви на нездравия нарцисизъм. Всички изпитваме чувство за срам понякога, но здравият човек умее да го преработва по здравословен начин.

Нарцисистите нямат това умение и съответно срамът винаги е техен спътник, поради невъзможността да се справят с това неприятно чувство.

Нарцисистите също са склонни да карат другите хора да се срамуват, като проектират собственото си чувство за срам върху тях. Това е концепция, която се нарича проекция.

2. Магическо мислене

Нарцисите виждат себе си безупречни и съвършени, ползвайки призмата на илюзии и изкривявания, познати като магическо мислене. Усещането за всемогъщество се преодолява на около шестгодишна възраст. При нарцисистите това не се е случило.

Те смятат себе си за всемогъщи. Ако случайно не умеят нещо, то някой друг е виновен за това.

3. Високомерието

Ако Нарцисът се чувства принизен, той може да се надуе и да се възвиши за сметка на унижението, обезценяването и смаляването на авторитета на другия.

Арогантността и пренебрегването на чувствата на другите хора са типични характеристики на нарцисизма. Нарцисистите често имат ниско самочувствие, което се опитват да облекчат, като обиждат или унижават другите. Това помага да се надуе повторно егото им, когато се чувстват обезпокоени или лишени от стойност.

4. Завистта

Поради чувството си за превъзходство над другите, нарцисистите може да се чувстват несигурни, когато се сблъскат със способностите на друг човек. Тогава те се опитват да ги омаловажат, демонстрирайки презрение или отхвърляне.

Нарцистичната потребност за превъзходство се задоволява чрез принизяването на стойността на лицето, което неволно със способностите и качествата си възпрепятства задоволяването на тази потребност на Нарциса.

5. Претенцията за правомощие

Нарцисите имат необосновани очаквания за привилегировано отношение и автоматично подчинение, защото се смятат за уникално особени.

Всякакво неподчинение се възприема като атака на превъзходството им, а нарушителят се заклеймява като „неудобен“ и „сложен“ човек.

Съпротивата срещу волята им е травма за Нарцисите, като тя може да отключи нарцистичната ярост.

6. Експлоатацията

Това се отнася до склонността на нарцисиста да експлоатира другите и да не показва никакво отношение или съпричастност към техните емоции или интереси. Това често се случва, когато другият човек е в подчинена позиция, където е неудобно или невъзможно да се устои на нарцисиста.

В някои случаи това подчинение е само въобразено, а не реално.

7. Липса на граници.

Нарцисите не признават, че съществуват граници, че другите са отделни личности, които не се явяват само разширение на тях самите. Другите съществуват, за да удовлетворяват нуждите им или пък изобщо не съществуват.

Тези, които осигуряват нарцистичния ресурс на Нарциса, тоест подхранват нарцисизма му, ще се смятат за негово продължение и от тях ще се очаква да отговарят на по-нататъшните му изисквания.

В съзнанието на Нарциса не съществува граница между тях самите и другите хора.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Източник: Seven Deadly Sins of Narcissism

Вижте още: Как нарцисистът преживява раздяла