.
Когато в полунощ от седмия етаж разтворя душния прозорец високо над града —
в безкрайността на здрачните кръгозори трептят разеяни безбройни светлини —
прозорци, витрини, фенери, —
градът лежи като огромна хилядоглава, хилядоока хидра, която един ден внезапно ще се идправи страшна и свирепа:
пред осветените прозорзи с копринени завеси, над безгрижните покриви, под които екнат акорди на пиано,
оркестри, грамофони, изтягат се тлъсти бедра в гладко изгладени панталони
по меки плюшени фотьойли, отоманки —
върху обкичени с книжни цветя естради извиват се женски нозе,
позабулени с прозрачни роклички от тюл,
люлеят се посред шампанско разголени гърди пред груби погледи, размътени от похот.
О свирепа хидра на разплата, хилядоглава, хилядоока с безбройните светлини на нощния град, очакващ дванайсетия час.
Далече, из утробата на черни облаци, се ражда кървава луна.
из „Експресионистично календарче“