.
Как възможно е да се отнеме
свобода химерна на душата,
за която основен проблем е,
че страхливо живее в телата?
Свободата земна е оскъдна,
толкова измамна, лицемерна,
но премине ли черта отвъдна,
космична става тя, безмерна.
Тук не е възможна свободата,
тя е духовно състояние,
неделима част от красотата,
едно божествено съзнание.
Да, хора сме на новото време,
с материални мераци основно,
дори и първобитното племе
превъзхождало ни е духовно.
Оценило велика природа,
семейство, животни, растения
и благодарно на небосвода
било е за всички творения.
А човекът днес не осъзнава,
че робува на материален свят
и докато диша продължава
да не цени Създателя си свят.
И едва когато си отива
той разбира истината тежка –
свободата всъщност се добива
с идването на смъртта човешка.
Всеки, който свобода жадува
е длъжен да разбира най-добре,
че духът свободен ще пътува,
когато страха от смъртта умре.
НЯМА ПО-ГОЛЯМА СМЕШКА ОТ ИСТЕРИЯ ЧОВЕШКА
Отидох вчера до магазина
да си купя сиренце и вино,
налетях на хора най-свирепи,
купуващи на едро, с пакети.
Видях и един познат от блока,
гледаше като нашмъркан с кока.
“Кво се моташ – той ми вика – давай,
купувай от всичко, запасявай,
че от този луд Коронавирус
оцелелият ще стане чирус.”
Гледах тези стресирани хора
и си казах, че са за затвора,
за психиатрия и лудница.
Човешката глупост е блудница.
А инстинкта за съхранение
е символ на ожесточение.
Признавам си, бях малко шокиран,
но се почувствах в миг мотивиран.
Тази зима качих пет, шест килца.
Започвам диета! Тук и сега!
Празен си тръгнах от магазина,
но изпълнен с надежда за трима.
Който много мисли за търбуха
е с душа бедна, жалка и куха.
Каквото има да става става.
От човека Духът оцелява.
Благословия е всяка беда.
Да изгорим мазнините сега!
АКО ИМАХ САМО ДНЕС!
Ако имах само днес!
Бих ти казал Извинявай!
С нежен глас на блага вест!
За обидите Прощавай!
Ако имах само днес!
Аз в прегръдка ще те стопля!
Като вятър в горски лес
ще развея твойта рокля!
Ако имах само днес!
Бих ти подарил усмивка!
Страст, любов и интерес
под сатенена завивка!
Ако имах само днес!
Ще те целувам дълго аз!
Твоята тъга и стрес
ще излекува моят глас!
Понеже утре няма!
Сега живея! Само в днес!
Истина е туй голяма!
Не чакам нивга до нощес!
В БЛИЗКОТО БЪДЕЩЕ ИСКАМ ДА ЗЪРНА, ЧЕ ДОБРОТО СТАРО ВРЕМЕ СЕ ВЪРНА!
От днес работя аз като учител,
едновременно с това съм ученик,
в уюта на семейната обител
с децата си воювам като войник.
Намирам време и да си пописвам,
опитвам се да гледам позитивно,
редовно аз забърсвам и почиствам,
действам като робот оперативно.
В себе си откривам нови качества,
прекарвам времето с любими хора,
харесвам домашното юначество,
но ще се радвам да свърши по-скоро!
ЧОВЕШКАТА ВИНОВНОСТ Е В ЛИПСА НА ДУХОВНОСТ
В години, в дни на изпитание,
на болест, смърт, война и скръб
ни трябва вяра, упование
и мъдрост как злини да спрат?
Какво е нужно да оцелеем?
Покой и сила на духа.
Молитви към Бога да запеем!
Да спаси людете в света!
Да прости на своя раб Човека
за грешките и алчността
и да се отърси той полека
от всяка злоба и злина!
Без причина не съществува Зло.
Случайност в бедите няма.
Спасението всъщност е едно.
Обща вътрешна промяна!
Озъбил се е всеки като пес
с амбицията да взима
и само собствен, личен интерес
гони той навред да има.
Та може ли това да е живот
на същества уж разумни?
Човекът – безбожникът идиот
върши пакости безумни.
Идва времето на анархизма,
казали са го пророци.
Добро не влиза даже и с клизма
в души, бъкани с пороци.
Пожари, болести, земетръси.
Дошъл е явно видов ден.
И вода светена да заръси.
Светът е твърде замърсен.
Човечеството жертви ще даде.
То пред Бога е виновно.
Нещата ще потръгнат на добре
ако стане по-духовно.
Ако ли не сигурно едно е –
самоунищожение!
Спасението за нас в Добро е!
И в одухотворение!
Калин Божидаров Коцев е роден на 20 февруари 1976г. в град Враца. Завършва спортно училище с профил футбол в родния си град. Висше образование завършва във ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”, специалност “Български език и история”. Работи в Перно Рикар България.
Щастлив съпруг и горд баща на трима синове. Син е на покойният вече поет и писател Божидар Коцев. Автор е на поетичната книжка “ПО ИЗГРЕВ” и съставител на обемния поетичен том на своя баща Божидар Коцев – “ВЪРХОВНО Е ДА СЕ ЖИВЕЕ”.