.

С характерния си привидно безгрижен тон Фредерик Бегбеде ни поднася доста горчиви мисли за съвместния възможен и невъзможен живот на мъжа и жената в едно общество, където любовта има гаранционен срок, също както колите и пералните.

Бегбеде отдавна си е изградил репутация на заклет бохем и „вулканичен“ артист, непримирим към творческото притворство.

Неслучайно всеки негов роман е гарниран с хаплива ирония, скандални равносметки и провокации.

Животът ми е пълен провал, но никой не го забелязва, защото съм учтив: постоянно се усмихвам, защото си мисля, че скриеш ли страданието си, то изчезва. Донякъде е така: не се ли вижда, все едно го няма, защото ние живеем във видимия свят, сред материалното и осезаемото. Болката ми не е материална. Тя е скътана. Аз отказвам да забележа самия себе си.

Вече никой не иска да ви предложи нещо, което има РИСК да не се хареса. Ето така убиваме новостите, оригиналността, креативността, протеста. Останалото само следва. Нашето клонирано съществуване. Нашето сомнамбулско затъпяване…Усамотяването на хората…Универсалната анестезирана грозота…

Скъсваме се от смях, а миг по-късно оклюмваме. Ето как живеем.

Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш.

Удоволствието си има предимство: за разлика от щастието то съществува.

Откривам, че когато си влюбен, верността престава да бъде саможертва. Влюбеният се познава по това, че остава верен, без да влага усилия и без да се гордее с това. Любовта е онова нещо, което превръща верността в естествено състояние.

Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.

Най-силно се влюбват най-големите циници и най-големите песимисти, защото това е добре за тяхната същност. Моят цинизъм нямаше търпение да бъде опроверган. Хората, които говорят срещу любовта са онези, които най-силно се нуждаят от нея.

Но такава е истината: няма нищо по-страшно от това да обичаш някого, който не те обича – и в същото време това е най-прекрасното изживяване. Да обичаш някого,който те обича, си е чист нарцисизъм. Да обичаш някого, който не те обича, е любов.

Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си бил много нещастен. Без чиракуване, без болка щастието не е трайно. Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала наготово от небето. Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по – добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и кого обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история.

Човек се жени по същия начин, както се явява на матура или на изпит за шофьор: във всичките тези случаи той иска на всяка цена да мине пред хората за нормален, нормален, нормален. След като не можеш да бъдеш по-горе от другите, поне да си като тях, за да не се окажеш по-долу. А това е най-добрият начин да разрушиш една истинска любов.

От раждането до смъртта животът ни е включен на автопилот и трябва нечовешка смелост, за да промениш курса.

Всички са нещастни в модерния свят”, предсказа Шарл Пеги. И се оказа прав: безработните са нещастни, защото нямат работа, а работещите, че трябва да работят. Спете спокойно, вземете си прозак. Само не задавайте излишни въпроси.

Излиза, че в това се състои животът на възрастния: да строиш пясъчни замъци, сетне да скачаш с два крака върху тях, а после да започваш всичко отначало и така нататък, и така нататък, след като знаеш, че океанът при всяко положение ще ги срути.

Ако си накрая на силите си, то кой седи на другия край?!